Определение № 63 от 23.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2987/2015 г.

Производството е по чл.248 ал.1 ГПК. Образувано е по молба на [фирма] [населено място] за допълване на решение № 411 от 3.12.15г.,постановено по гр.дело № 2987/15г. на ВКС,ІV г.о. в частта за разноските. Молителят претендира сумата 682.32 лв,представляващи заплатена държавна такса 326.16 лв по сметка на СГС,държавни такси от 30 лв и 326.16 лв по сметка на ВКС. В отговор ответникът в производството И. Й. С. счита,че молбата е неоснователна с оглед разпоредбата на чл.359 КТ. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото приема следното: Молбата е неоснователна. С решение № 411 от 3.12.15г.по гр.дело № 2987/15г.на ВКС,ІV г.о.е отменено решение № 882 от 9.02.15г.по гр.дело № 13785/14г.на Софийски градски съд и вместо него е постановено друго,с което са отхвърлени исковете на И. Й. С. против [фирма] [населено място] по чл.357 КТ за отмяна на дисциплинарни наказания „забележка”,наложено със заповед № 447/4.12.12г.и „предупреждение за уволнение”,наложено със заповед № 436/26.11.12г.,както и исковете за защита срещу незаконно уволнение,извършено със заповед № 451/6.12.12г.,с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ. Съгласно чл.359 КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите.Те не плащат такси и разноски по производството,включително и за молбите за отмяна на влезли в сила решения по трудови дела. Съставът на ІV г.о.на ВКС,като взе предвид,че спорът е трудов и че разноските,които се претендират от молителя са направени за заплащане на държавни такси,независимо от изхода на производството по чл.290 ГПК, ответникът по касационната жалба И. С. не дължи заплащане на претендираните разноски. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.