Определение № 567 от 30.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1266/2023 г.

Производството е по чл. 255 – 257 ГПК. Образувано е по подадена от адв. С. Т. И., САК, молба вх. № 5778/14. 03. 2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, с която се иска определяне на срок за образуване пред Софийския апелативен съд на частни производства и за разглеждане от същия съд и произнасяне по подадени от адв. С. Т. И., САК, две частни жалби по чл. 92, ал. 3 ГПК: а/. частна жалба вх. № 5641/13. 03. 2023 г. срещу определение от 09. 03. 2023 г. по гр. д. № 3328/2022 г. на СГС, 22 с-в, с което е оставено без уважение искането му за отмяна на наложената му с решение от 07. 03. 2023 г. по гр. д. № 3328/2022 г. на СГС, 22 с-в, с характер на определение в тази част, глоба от 300 лв.; б/. частна жалба вх. № 5778/14. 03. 2023 г. срещу определение от 13. 03. 2003 г. по гр. д. № 3328/2022 г. на СГС, I-22 състав, с което е оставено без уважение искането му за отмяна на наложената му с определение от 09. 03. 2023 г. по гр. д. № 3328/2022 г. на СГС, 22 с-в, глоба в размер на 1200 лв. Твърди се, че частните жалби били подадени до Софийския апелативен съд на 13. 03. 2023 г. и на 14. 03. 2023 г., но не били разгледани, нито по тях били образувани частни производства, а били върнати обратно на СГС, в изпълнение на незаконосъобразно разпореждане от 14. 03. 2023 г. на съдия от САС. Иска се да бъде даден срок на САС за образуване на частни производства по двете жалби и произнасяне по същите. Съдът, като обсъди доводите на молителя и съобрази данните по делото, прие следното: Молбата по чл. 255 ГПК е неоснователна. Към подаването й (14. 03. 2023 г.) и към настоящия момент не е налице необосновано забавено непроизнасяне по подадените от адв. С. И. частни жалби по чл. 92, ал. 3 ГПК, тъй като срокът за разглеждане и произнасяне по подадени частни жалби е едномесечен, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 5 ГПК, приложима на основание чл. 278, ал. 5 ГПК, и все още не е изтекъл. Не е налице и необосновано забавено необразуване на частни производства по двете части жалби пред Софийския апелативен съд. Вярно е, че и по двете частни жалби са внесени дължимите държавни такси за разглеждането им, както и че по същите не следва да се осъществява процедура по чл. 276 ГПК. Доколкото обаче частните жалби са били по дадени направо пред САС, а не чрез СГС, същите са върнати на СГС за изпращането им заедно с делото, по което са постановени обжалваните определения, евентуално – с официално заверени копия от обжалваните определения, съгласно чл. 276, ал. 2, изр.2 ГПК. След връщането им съдията-докладчик е постановил, с разпореждане № 5869/16. 03. 2023 г., че двете частни жалби следва да се изпратят на САС след приключване администрирането и на въззивната жалба срещу решение от 07. 03. 2023 г. по гр. д. № 3328/2022 г., както и на съдържащата се в нея частна жалба срещу същото решение в частта му отменяща освобождаването на ищеца от внасяне на държавни такси, имаща характер на определение. Следва да се посочи, че разпореждането цели именно постигане на процесуална икономия и предотвратяване неоснователното забавяне на следващите се действия по подадената въззивна и три частни жалби, тъй като след приключване на действията по администриране на въззивната жалба и съдържащата се в нея частна жалба, всички подадени жалби ще бъдат изпратени едновременно на САС, за разглеждането им по компетентност. С оглед на горното, съдът