Определение № 39 от 02.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 463/2015 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 44 НПК за разрешаване на спор за подсъдност между районен съд – гр. Казанлък и Софийски районен съд по повод жалба на Агенция за сигурност и охрана [фирма] срещу наказателно постановление № номер/02. 09. 2014 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – София. Постъпило е писмено становище от прокурор при Върховна касационна прокуратура, съгласно което компетентен да разгледа делото е Софийски районен съд предвид обстоятелството, че административни нарушения, извършени чрез бездействие се осъществяват там, където е следвало да бъде предприето дължимото действие, а в случая това е [населено място], където се намира седалището на санкционираното юридическо лице. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото, намира следното: В Софийски районен съд е било образувано н. а. х. д. № 22964/2014 год. В съдебно заседание на 27. 02. 2015 год. по повод възражение за местна подсъдност от жалбоподателя съдът е приел, че не е компетентен да разгледа делото, а същото е подсъдно на РС – гр. Казанлък предвид наличието на трудов договор, определящ мястото на работа на ощетения работник в това населено място. По тези съображения съдебното производство по делото е било прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Казанлъшкия районен съд. Съдията-докладчик по образуваното пред РС – Казанлък н. а. х. д. № 183/2015 год. е повдигнал спор за подсъдност, мотивирайки се, че въпросът за подсъдността се решава въз основа на обстоятелствената част на обвинението, а в наказателното постановление е посочено, че нарушението е извършено по представени документи в [населено място]. Според настоящия състав на ВКС компетентен да разгледа делото е РС – гр. Казанлък. Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗАНН наказателното постановление и електронният фиш подлежат на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението, а за нарушенията, извършени в чужбина – пред Софийския районен съд. Безспорно, по аргумент от чл. 36, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, за да се определи подсъдността по наказателно административни дела, следва да се изхожда от обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление, като се съобразят изложените там обстоятелства касателно мястото на извършване на нарушението. Внимателният прочит на акта за установяване на административно нарушение и на издаденото въз основа на същия наказателно постановление показва, че в процесуалните документи е отразено единствено мястото, на което е констатирано нарушението, но не и мястото на извършването му, което прави наложително преценката за това обстоятелство да бъде осъществена въз основа наличните по делото материали. Фактите, отразени в наказателното постановление – неизплащане на начислено и уговорено трудово възнаграждение на работника П. Х. Й., дефинират нарушението като такова, осъществено чрез бездействие. Мястото на извършването му е там, където е следвало да бъде предприето дължимото действие. Съгласно чл. 270, ал. 1 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва работата. Видно от приложения по делото трудов договор местоработата на ощетения работник е гр. Казанлък. Там той престира работната си сила, там му се дължи и трудовото възнаграждение. Ето защо и нарушението е довършено в гр. Казанлък, независимо от обстоятелството, че седалището и адресът на управление на работодателя е в гр. София. Това обстоятелство в крайна сметка предопределя и компетентността на Районния съд – гр. Казанлък да разгледа и реши делото по същество. С оглед изложеното и на основание 44, ал. 1 от НПК ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето наказателно отделение