Определение № 155 от 19.03.2026 г. на ВКС по н. д. № 252/2026 г.

Производството пред ВКС е образувано по постъпило искане от съдията – докладчик по н.о.х.д. № 425/ 2026 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив за промяна на местната подсъдност за разглеждане на делото на основание чл. 43, т.1 НПК. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, като обсъди материалите по делото, намери за установено следното: В ОС – Пловдив е образувано н.о.х.д. № 425/ 2026 г. по внесен обвинителен акт срещу подсъдимия И. А. Д. за престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. с чл. 26, ал.1 НК. С разпореждане № 413/13.03.2026 г. съдията – докладчик е прекратил съдебното производство по делото и е изпратил същото на ВКС за промяна на местно компетентния съд, с друг еднакъв по степен съд, който да го разгледа. В разпореждането се сочи, че подсъдимият и значителна част от свидетелите, включени в списъка към обвинителния акт живеят в района на гр. София или в населени места, намиращи се териториално по – близо до столицата, отколкото до гр. Пловдив. С оглед постигане на бързина и ефективност на наказателното производство, по – малко разходи и преодоляване на затрудненията за участниците в процеса, съдията от ОС – Пловдив предлага да бъде определен друг, равен по степен съд, който да разгледа делото. Прегледът на материалите, приложени по делото, налага извод за основателност на направеното искане за промяна на местнокомпетентния съд. Видно от списъка към обвинителния акт подсъдимият И. А. Д. е с настоящ адрес в гр. София. Деветнадесет от общо тридесет и шест свидетеля живеят в гр. София, а други девет от тях в населени места /гр. Ботевград, гр. Костинброд, гр. Нови Искър, гр. Видин, гр. Радомир, с. Бачево, обл. Разлог, с. Големаново, обл. Видин, с. Рупци, обл. Видин/ териториално по – близо до гр. София, отколкото до гр. Пловдив. При това положение основателни са опасенията на съдията – докладчик, че при провеждането на съдебното производство в ОС – Пловдив, то може да се забави, с оглед необходимостта от призоваване и явяване както на подсъдимия, така и на свидетелите по делото, живеещи на значително разстояние от гр. Пловдив, което може да доведе и до по – големи разходи за съда. Не без значение е и обстоятелството, че наказателното производство вече значително е забавено, като се има предвид, че престъпната дейност е започнала през 2012 година и е приключила през 2018 година. Това налага, с цел осигуряване на процесуална икономия и бързина, делото да бъде изпратено на Софийски градски съд, в района на действие на който и в близост до него, живеят подсъдимият и по – голямата част от свидетелите от списъка към обвинителния акт. Предвид посочените съображения и на основание чл. 43, т.1 НПК, Върховният касационен съд, І во наказателно отделение