Определение № 323 от 13.11.2020 г. на ВКС по д. № 2538/2020 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на молбата на Ж. Ч. за отмяна на вл. в сила като необжалваемо въззивно решение на Софийски градски съд /СГС/ по гр.д. №10039/18 г. от 24.04.19 г., на осн. чл.303, ал.1,т.2 ГПК. С решението на СГС е потвърдено първоинстанционното решение за установяване, че молителят дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 474,41 лв., представляваща стойността на потребена топлоенергия за периода от м.01.12 г. до м.04.14 г. за посочения в решението топлоснабден имот на молителя в [населено място]. В молбата и уточняващия я отговор / на указанията при оставяне на производството без движение в опр. от 2.10.20 г. по настоящото дело/ молителят сочи, че се позовава на необоснованост на заключенията на ССч.Е и СТЕ, приети по делото, които „не са основателни и не отговарят на нормативната уредба, на която се позовават” по подробно изложените съображения в молбата и уточнението й с отговора. Изрично е посочил, че няма вл. в сила съдебно решение / или присъда/ за установяване неистинността на приетите по делото заключения. В ТР №10/31.07.17 г. по т.д. №7/14 г. ОСГТК е указано, че молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима. ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. Според разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК може да се иска отмяна, когато по надлежния ред е установена неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. Общото за всички изброени хипотези е, че източник на неправилност на решението е извършено престъпление, което следва да бъде установено с влязла в сила присъда или решение по чл. 124 ГПК, когато наказателното преследване е изключено. В конкретния случай в молбата за отмяна и направеното с отговора нейно уточнение няма твърдения и съответно не се представени доказателства за установено по надлежния ред престъпление. Молителят по настоящото дело не твърди, а напротив отрича установяването на твърдяната неистинност на заключенията на вещите лица да е по изискуемия от закона надлежен ред, поради което молбата му е преждевременно подадена и не обосновава соченото в нея осн. по чл.303, ал.1,т.2 ГПК. Липсата на конкретно и надлежно мотивирано основание за отмяна води до недопустимост на молбата и тя следва да бъде оставена без разглеждане. В този смисъл е и формираната след приемането на ТР №10/31.07.17 г. трайна практика на ВКС – напр. опр. по ч.гр.д. №832/20 г. на второ г.о., с което е потвърдено опр. по гр.д. №3639/19 г. на първо г.о.; опр. по ч.гр.д. №4345/19 г. на трето г.о., с което е потвърдено опр. по гр.д. №3107/19 г. на четвърто г.о.; опр. по ч.гр.д. №4053/19 г. на трето г.о., с което е потвърдено опр. по гр.д. №3186/19 г. на трето г.о. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.