Решение № 8335 от 29.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6351/2016 г.

Решение № 8335 от 29.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6351/2016 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по два броя касационни жалби от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") –гр. Варна при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) и от Р. А. Х. в качеството му на [фирма] срещу Решение № 527 от 12.03.2016 г., постановено по адм. дело № 2105/2015 г. по описа на Административен съд -Варна, 1-ви състав.

Касаторът – директорът на Дирекция "ОДОП" – гр. Варна при ЦУ на НАП, обжалва Решение № 527 от 12.03.2016 г., постановено по адм. дело № 2105/2015 г. по описа на Административен съд -Варна, 1-ви състав, в частта с която е отменен по жалба на Р. А. Х. в качеството му на [фирма] Ревизионен акт (РА) № Р-03-1403046-091-001/26.03.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 241 от 15.06.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" –Варна при ЦУ на НАП, с който по реда на чл. 122 от ДОПК са определени на Р. А. Х. в качеството му на [фирма] данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ, 1. за 2008 г. – за разликата над 218, 91 лв. главница и над 134, 83 лв. лихва; 2. За 2009 г. за разликата над 495, 28 лв. главница и над 249, 05 лв. лихва; 3. за 2010 г. за разликата над 5 195, 64 лв. главница и над 2 076, 34 лв. лихва; 4. за 2011 г. за сума над 7 296 лв. главница и над 2 159 лв. лихва и 5. за 2012 г. за сумата от 138 лв. главница и лихва в размер на 26 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът излага, че първоинстанционният съд е допуснал противоречие между мотивите си и постановения от него диспозитив на решението. Посочва, че неправилно съдът е възприел изчислените от вещото лице стойности на недостига по направения от него паричен баланс, тъй като в същия не са включени сумите, платени от ревизираното лице на [фирма] и сумите, платени за местни данъци и такси. Твърди, че в баланса е включен месечен статистически разход за издръжка и живот на едно лице, а не на едно домакинство. Посочва, че направеното изчисление от вещото лице в т. 1. 2. на заключението не съответства на считаната от съда за дължима сума и иска паричният баланс отново да се преизчисли. Оспорва изводът на съда, че ревизираното лице е получило през 2012 г. заем от [фирма]. Излага, че включването на заемната сума в приходната част само ще увеличи стойността на положителното крайно салдо, но няма да доведе до формиране на различна данъчна основа за облагане. Оспорва първоинстанционното решение в частта, с която е изключена от паричния поток на ревизираното лице сумата от 50601, 20 лева, внесена по банкова сметка на [фирма]. В тази връзка сочи, че от представените по делото доказателства се установява, че сумата е платена от ревизираното лице в брой. Оспорва изводът на административния съд, че разходите за алкохол и цигари, за домашно стопанство и други разходи са такива, които не са свързани с нормалния начин на живот, а попадат в категорията на допълнителни разходи. Излага, че след като ревизираното лице не е представило доказателства за източниците на парични средства, чрез които покрива ежедневните си разходи за издръжка и живот, то следва в баланса на касовата му наличност да бъдат включени официалните статистически стойности за това. Иска отмяната на решението в посочената част и да се постанови друго, с което се отхвърли жалбата на Х. в тази ? част против РА.

Ответникът – Р. А. Х. в качеството му на [фирма], не изразява становище по касационната жалба.

Касаторът – Р. А. Х. в качеството му на [фирма], обжалва Решение № 527 от 12.03.2016 г., постановено по адм. дело № 2105/2015 г. по описа на Административен съд -Варна, 1-ви състав, в частта с която е отхвърлена жалбата му срещу РА № Р-03-1403046-091-001/26.03.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 241 от 15.06.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" –Варна при ЦУ на НАП, по отношение на конкретно изложени в касационната жалба твърдения. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение в тази му част, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва отразяването в разходната част на балансите на касовите наличности на платените задължения към [фирма], тъй като счита, че не е доказано от приходните органи, че именно той е плащал посочените задължения. Оспорва отразените суми в разходната част на балансите на касовата наличност, относими към разходите за издръжка и живот в пълен или половин размер. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ревизираното лице е живяло заедно с двете си деца и тяхната майка. Счита, че не следва в разходната част на балансите на касовата наличност да бъдат отразени платените суми за местни данъци и такси, тъй като счита, че не е доказано от приходните органи, че именно той е плащал посочените задължения. Оспорва изводът на съда за документална необоснованост по смисъла на чл. 10 от ЗКПО на извършени от ЕТ разходи. Излага, че такава необоснованост би могло да има само по фактурите, издадени от [фирма] на стойност 35 лева и [фирма] на обща стойност от 8000 лева, но не и за всички останали, тъй като за тях са налице данни, че са издадени от лицата и са включени в техните дневници за продажбите. Оспорва определените от първоинстанционния съд разноски, които лицето е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" – Варна, тъй като счита, че съдът неправилно е определил материалния интерес на спора. Иска се отмяната на решението в посочената част със законните последици. Касаторът претендира разноски по делото.

Ответникът по касационната жалба директора на Дирекция "ОДОП" – гр. Варна, представляван от юрк. М., оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 3029, 02 лева за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност в случай, че Р. А. Х. претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер над 1514, 51 лева.

Представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата на директора на Дирекция "ОДОП" – гр. Варна при ЦУ на НАП и за неоснователност на жалбата на Р. А. Х. в качеството му на [фирма].

Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените с тях касационни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество са частично основателни.

Предмет на обжалване пред АС – Варна е бил РА № Р-03-1403046-091-001/26.03.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 241 от 15.06.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" –Варна при ЦУ на НАП, с който по реда на чл. 122 от ДОПК са определени на Р. А. Х. в качеството му на [фирма] данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ, ведно с прилежащите лихви, както следва:

• за данъчен период 2008 г. в размер на 1013, 82 лв., ведно с прилежащите лихви;

• за данъчен период 2009 г. в размер на 6226, 42 лв., ведно с прилежащите лихви;

• за данъчен период 2010 г. в размер на 6355, 20 лв., ведно с прилежащите лихви;

• за данъчен период 2011 г. в размер на 6906, 23 лв., ведно с прилежащите лихви;

• за данъчен период 2012 г. в размер на 138 лв., ведно с прилежащите лихви.

С обжалваното решение съдът е отменил по жалбата на Р. А. Х. в качеството му на [фирма] РА № Р-03-1403046-091-001/26.03.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 241/15.06.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП, с която по реда на чл. 122 от ДОПК са му определени данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ, 1. за 2008 г. – за разликата над 218, 91 лв., главница и над 134, 83 лв. лихва; 2. За 2009 г. за разликата над 495, 28 лв. главница и над 249, 05 лв. лихва; 3. за 2010 г. за разликата над 5 195, 64 лв. главница и над 2 076, 34 лв. лихва; 4. за 2011 г. за сума над 7 296 лв. главница и над 2 159 лв. лихва и 5. за 2012 г. за сумата от 138 лв. главница и лихва в размер на 26 лв.; оставил е без разглеждане жалбата в частта на определените допълнителни задължения за данък от продажба на МПС за 2011 г. и 2012 г. в общ размер на 3 055 лв. главница и 755 лв. лихва за забава и е прекратил производството по адм. дело № 2105/2015 г., по описа на Административен съд Варна в тази му част; отхвърлил е жалбата в останалата й част; осъдил е Дирекция "ОДОП" ЦУ на НАП Варна да заплати на Р. А. Х. сума в размер на 287 лв. разноски по делото, съразмерно уважената част от жалбата и е осъдил Р. А. Х. в качеството му на [фирма] да заплати на Дирекция "ОДОП" ЦУ на НАП Варна сума в размер на 1 064 лв., разноски за юристконсултско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част на жалбата.

За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия при извършването, на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК, като законосъобразно ревизията е извършена по особения ред на чл. 122 от ДОПК, поради констатирано наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК.

Изложил е, че е неоснователен доводът на ревизираното лице, че не следва в разходната част да се включат платени суми от [фирма], тъй като представените доказателства водят до противния извод. Посочил е, че доводът, че тези плащания не е ясно кой ги е извършвал – дали физическото лице или ЕТ – е ирелевантен, тъй като единствен клиент на мобилното дружество е било физическото лице, и ако последното твърди че ЕТ или трето лице е извършвало заплащане на ползваните от него мобилни услуги следва да го докаже по съответния допустим по ГПК начин. Тъй като доказателства в тази насока липсват съдът е приел, че доводите са защитна теза, недоказана, от страна на жалбоподателя.

По отношение разходите за издръжка административният съд не е приел доводът на жалбоподателя, че за периода 2008 г. - 2012 г., децата и жената с която е живеел на семейни начала, не са пребивавали при него. Изложил е, че е налице представена декларация от страна на Е. С. относно факта на съвместно съжителство с ревизираното лице, като последното не е представило такива оборващи това доказателство.

Съдът е възприел за основателна жалбата в частта за неправилно включени като разходи такива свързани със закупуване на алкохол и цигари и други такива, тъй като органът не е събрал доказателства в тази насока, а само се е позовал на събраните писмени обяснения от страна на жалбоподателя. Посочил е, че разходите свързани със закупуване на алкохол, тютюн и тютюневи изделия, както и такива за домашно стопанство и други не се следват само от данните визирани за такъв тип разход в НСИ, а следва да се приемат въз основа на достатъчно събран доказателствен материал, че лицето е извършило такива разходи, тъй като това са разходи които не са свързани с нормалния начин на живот, а попадат в категорията на допълнителни разходи. Подобни разходи следва да се включат в баланса на РЛ само и единствено при събрани доказателства за тяхното реално извършване.

По отношение платената сума на [фирма] в размер на 50 601, 20 лв., първоинстанционният съд е изложил, че жалбата е основателна. По отношение на тази сума съдът е посочил, че видно от платежно нареждане за сумата от 50 601, 20 лв. /л. 282, гръб, от делото/ е че сумата е наредена от физическото лице от банкова сметка IBAN [банкова сметка] в [фирма]. Административният съд е приел, че ако е налице плащане от физическото лице, то това плащане не е извършено в брой, а от банковата му сметка т. е. не е налице разплащане по касов път, а прехвърляне на средства от една банкова сметка в друга и процесната сума не следва да намери отражение в баланса на касовата наличност на РЛ.

По отношение на включените в разходната част разходи свързани със заплащане на ДНИ и ТБО съдът е приел, че партидите на физическото лице и на ЕТ са отделни и по тези отделни партиди има и съответни заплащания от тях по отделно. Посочил е, че ако жалбоподателят твърди, че тези задължения не са заплащани от него, а от трето лице, е следвало да представи доказателства в тази насока.

Във връзка с довода за незаконосъобразно невключване в паричния поток на получени заемни средства от [фирма] първоинстанционният съд е изложил, че видно от доказателствата по делото е, че е налице сключен договор за заем от 16.12.2012 г. за сума в размер на 224 000 евро, както и че са налице доказателства, че процесната сума е преведена на жалбоподателя на два транша, по негова банкова сметка. С оглед на това съдът е приел, че в баланса на касовата наличност следва да намерят отражение сумите, които са постъпили по сметка на физическото лице, независимо дали то ги е изтеглило или ги държи в банковата си сметка, тъй като това представляват доходи за него.

Административен съд - Варна е приел за неоснователна жалбата и в частта, касаеща формирането на данъчна основа от стопанската дейност на ЕТ. Изложил е, че ЕТ е имал задължението срещу всеки извършен разход да представи първичен счетоводен документ, за да се счита, че счетоводството му е водено редовно. Осчетоводените от него разходи, за които липсва първичен счетоводен документ е извършено в нарушение на принципите залегнали в ЗСч. и особено този за документалната обоснованост и съпоставимост между приходи и разходи. С оглед на това е приел изводите на органите по приходите, че не следва да се вземат предвид и да се включат като разход при формиране на данъчната основа за 2011 г., разходите на предприятието на ЕТ, за които не са представени първични счетоводни документи.

Решението е валидно, допустимо, но частично неправилно.

По жалбата на Р. А. Х. в качеството му на [фирма]:

Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Доказателствената тежест е правилно разпределена от АС - Варна, като не са допуснати действия в процесуалната му дейност, засягащи правото на защита на ревизираното лице. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт са налице фактически установявания, обсъждане на събраните в хода на ревизията и на съдебното производство писмени и гласни доказателства, както и на заключението по ССчЕ.

Неоснователно е възражението на ревизираното лице в касационната му жалба, че неправилно съдът е взел предвид при определяне на паричните потоци разходи във връзка с задължения към [фирма] и задължения за местни данъци и такси. Безспорно по делото е установено, че ревизираното лице е титуляра на партидите, както и че задълженията са погасени. Необосновано е твърдението, че неправилно административният съд е обърнал доказателствената тежест като е принудил ревизираното лице да доказва отрицателен факт. Вярно е, че както [фирма], така и Дирекция "Местни даници и такси" при Община Варна, са посочили, че задълженията са погасени, но не могат конкретно да посочат кое лице е внесло процесните суми. Въпреки това, след като ревизираното лице е твърдяло, че друго лице е погасило неговите задължения, е следвало да представи доказателства за това или да посочи лицето, което е погасило задълженията му, за да могат приходните органи да поискат обяснения от него. Това не е отрицателен факт и е в доказателствената тежест на ревизираното лице съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, приложим по силата на § 2 от ДР на ДОПК, който гласи, че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

Касационната инстанция намира за неоснователни твърденията на Х., че не е следвало в разходната част на паричните потоци да бъдат включени суми за издръжка и живот на едно домакинство, съответно Ѕ от тези разходи, тъй като лицето не е живяло с двете си деца и майка им. Настоящият състав намира, че законосъобразно първоинстанционният съд е кредитирал представената в хода на ревизията декларация от страна на Е. С. относно факта на съвместно съжителство с ревизираното лице. В същата е посочено, че Е. С. живее на съпружески начала с ревизираното лице и двете им деца, като това съжителство не е посочено за конкретен период. В тази връзка правилно съдът не е кредитирал показанията на свидетеля Х., който твърди, че познава ревизираното лице и семейството му и че знае, че Р. е живял 2-3 месеца със съпругата и децата си, въпреки че не си ходят на гости и не излизат заедно. Правилно административният съд е приел, че твърденията на ревизираното лице и представените в хода на съдебното производство доказателства не могат да оборят установеното в хода на ревизията въз основа на декларацията от Е. С..

По отношение на касационната жалба в частта, касаеща формирането на данъчна основа от стопанската дейност на ЕТ, настоящият състав на ВАС намира за правилен изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на РА. Правилно съдът е посочил относимите правни норми чл. 10, ал. 1 от ЗКПО и на действащия към него момент ЗСч. ЕТ е имал задължението срещу всеки извършен разход да представи първичен счетоводен документ, за да се счита, че счетоводството му е водено редовно. Осчетоводяването от него на разходи, за които липсва първичен счетоводен документ, е извършено в нарушение на принципите, залегнали в ЗСч. и особено този за документалната обоснованост и съпоставимост между приходи и разходи. С оглед на това и разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО не следва да се вземат предвид и да се включат като разход при формиране на финансовия резултат на ЕТ за 2011 г., разходите на предприятието на ЕТ, за които не са представени първични счетоводни документи – фактури, дори и същите да са били посочени в дневниците за продажби на доставчиците. Правилно приходните органи са определили на основание чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ данък за довнасяне в размер на 1 657, 81 лева.

Жалбата се явява частично основателна по отношение на определения данък за 2011 г. РА се явява материално незаконосъобразен относно определеното задължение по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. за горницата над 6 645, 79 лева до сумата от 7 296 лева, ведно с разликата в лихвите за забава и съответно, материално законосъобразен относно задължението за сумата от 6 645, 79 лева, ведно с лихвите за забава. Мотиви за това ще бъдат изложени по- долу в решението.

По жалбата на директора на Дирекция "ОДОП" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП:

Неоснователно е възражението на касатора за неправилност на обжалваното решение в частта, с която е изключена от паричния поток на ревизираното лице сумата от 50 601, 20 лева, платена на 22.10.2009 г. по сметка на [фирма]. Безспорно по делото е, че между [фирма] и физическото лице Р. А. Х. е сключен договор за финансов лизинг № 02001112 от 27.10.2006 г. Към договора са приложени фактури за извършени плащания и платежни нареждания (л. 282 до л. 313, т. 2/3 от делото). Видно от платежно нареждане за сумата от 50 601, 20 лв. (л. 282, гръб) е, че сумата е наредена от физическото лице от банкова сметка IBAN [банкова сметка] в [фирма]. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че е налице плащане, което не е извършено в брой. Самият касационен жалбоподател посочва, че сметката, от която са наредени парите не е с титуляр Х. или неговото ЕТ. Този извод се потвърждава от писмо на [фирма] (л. 512, т. 2/3), представено в хода на ревизията, съгласно което Р. А. Х. и [фирма] не са клиенти на банката, нямат и не са имали разкрити сметки. Необосновано е твърдението на приходните органи, че след като ревизираното лице не е имало сметка в [фирма], то процесната сума от 50 601, 20 лева е внесена в брой от задълженото лице по сметка на [фирма]. След като е представен документ преводно нареждане за кредитен превод (л. 282, гръб), то необосновано е твърдението, че парите са внесени в брой. След като не е установено чия е сметката, от която е била наредена сумата в размер на 50 601, 20 лева, то необосновано същата е включена в разходния поток на ревизираното лице. С оглед на това крайният извод на съда, че същата не следва да бъде взета предвид се явява законосъобразен.

Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че неправилно съдът е изключил разходите за алкохол и цигари, за домашно стопанство и други разходи, тъй като е приел, че са такива, които не са свързани с нормалния начин на живот, а попадат в категорията на допълнителни разходи. Касационният жалбоподател необосновано сочи, че след като ревизираното лице не е представило доказателства за източниците на парични средства, чрез които покрива ежедневните си разходи за издръжка и живот, то следва в баланса на касовата му наличност да бъдат включени официалните статистически стойности за това. Правилно административният съд е приел, че ревизираното лице е представило достатъчно доказателства, че не е имало разходи за алкохол и цигари, за домашно стопанство и други разходи. Правилно е изложено, че разходите, свързани със закупуване на алкохол, тютюн и тютюневи изделия, както и такива за домашно стопанство и други, не се следват само от данните, визирани за такъв тип разход в НСИ, а следва да се приемат въз основа на достатъчно събран доказателствен материал, че лицето е извършило такива разходи. Подобни разходи следва да се включат в баланса на ревизираното лице само и единствено при събрани доказателства за тяхното реално извършване, каквито не са събрани от приходните органи.

По отношение на касационната жалба в частта, с която се оспорват изводите на съда, че следва в паричния поток за 2012 г. на ревизираното лице да бъде включена сумата, получена като заем от [фирма], настоящият съдебен състав намира, че е неоснователна. Първоинстанционният съд не е следвало да разглежда тази сума с оглед на факта, че за 2012 г. не се установява недостиг на средства на ревизираното лице, когато паричният му поток се изчисли на годишна база. Данъчен период 2012 г. следва да завърши с положително крайно салдо, с оглед на което конкретният му размер е ирелевантен по отношение на определянето на задълженията за данъци, тъй като такива не следва да бъдат определени във връзка с недостиг на средства. С оглед на това касационната инстанция намира, че не следва да разглежда въпроса за включването на заема в паричния поток на лицето за 2012 г.

Основателно е възражението на касационния жалбоподател, че е налице противоречие между мотивите на съда в обжалваното решение и постановения от него диспозитив на решението. Неправилно първоинстанционният съд се е позовал на отговора по т. 1. 2. от заключението на вещото лице по ССчЕ, с оглед на приетото от него в мотивите му. Неоснователно е възражението на касатора, че в паричните потоци неправилно са включени месечните статистически разходи за издръжка и живот за едно лице, а не за едно домакинство. Вещото лице е взело предвид разходите, които приходните органи са посочили в паричните потоци на ревизираното лице за разходи по НСИ и е извадило от тях единствено перата за алкохол и цигари, за домашно стопанство и други разходи. С оглед на това касационната инстанция кредитира заключението на ССчЕ, неоспорено от страните по делото, по т. 1.1.3.

С оглед изложеното паричните потоци на ревизираното лице за 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. следва да бъдат преизчислени на годишна база.

По отношение на паричния поток за 2008 г.:

В паричния поток на лицето правилно са били включени от приходните органи като разход сумите заплатени на [фирма]. Следва да бъде намален месечният разход за издръжка и живот на домакинството от 604, 58 лева на 209, 25 лева. Във връзка с тези промени приходите за 2008 г. на ревизираното лице са в размер на 1 210, 98 лева, разходите – в размер на 6 605, 21 лева. Налице е превишение на разходите над приходите в размер на 5 394, 23 лева. РА се явява материално незаконосъобразен относно определеното задължение по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. за горницата над 539, 42 лева до сумата от 1013, 82 лева, ведно с разликата в лихвите за забава и съответно, материално законосъобразен относно задължението за сумата от 1013, 82 лева, ведно с лихвите за забава.

По отношение на паричния поток за 2009 г.:

В паричния поток на лицето правилно са били включени от приходните органи като разход сумите заплатени на [фирма]. Следва да бъде изключена като разход сумата от 50 601, 20 лева, преведена на [фирма]. Следва да бъде намален месечният разход за издръжка и живот на домакинството от 615, 17 лева на 214, 42 лева. Във връзка с тези промени приходите за 2009 г. на ревизираното лице са в размер на 891, 03 лева, разходите – в размер на 7745, 01 лева. Налице е превишение на разходите над приходите в размер на 6853, 98 лева. РА се явява материално незаконосъобразен относно определеното задължение по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. за горницата над 685, 40 лева до сумата от 6226, 42 лева, ведно с разликата в лихвите за забава и съответно, материално законосъобразен относно задължението за сумата от 685, 40 лева, ведно с лихвите за забава.

По отношение на паричния поток за 2010 г.:

В паричния поток на лицето правилно са били включени от приходните органи като разход сумите заплатени на [фирма] и Дирекция "Местни даници и такси" при Община Варна. Следва да бъде намален месечният разход за издръжка и живот на домакинството от 603, 17 лева на 213, ЗЗ лева, за месеци 01, 02, 07, 08, 09, 10, 11 и 12. Следва да бъде намален месечният разход за издръжка и живот на домакинството, който е намален на Ѕ, от 301, 59 лева на 106, 67 лева, за месеци 03, 04, 05 и 06. Във връзка с тези промени приходите за 2010 г. на ревизираното лице са в размер на 9641, 30 лева, разходите – в размер на 63835, 50 лева. Налице е превишение на разходите над приходите в размер на 54 194, 20 лева. РА се явява материално незаконосъобразен относно определеното задължение по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. за горницата над 5 419, 42 лева до сумата от 6 355, 20 лева, ведно с разликата в лихвите за забава и съответно, материално законосъобразен относно задължението за сумата от 5 419, 42 лева, ведно с лихвите за забава.

По отношение на паричния поток за 2011 г.:

В паричния поток на лицето правилно са били включени от приходните органи като разход сумите заплатени на [фирма] и Дирекция "Местни даници и такси" при Община Варна. Следва да бъде намален месечният разход за издръжка и живот на домакинството от 628, 75 лева на 228, 08 лева, за месец януари. Следва да бъде намален месечният разход за издръжка и живот на домакинството, който е намален на Ѕ, от 314, 38 лева на 114, 04 лева, за месеци от февруари до декември, включително. В паричния поток следва да бъде включена сумата в размер на 5459, 36 лева, приета от приходните органи за начално салдо за 2011 г., за да не бъде влошено положението на жалбоподателя, съгласно чл. 160, ал. 5 от ДОПК. Във връзка с тези промени приходите за 2011 г. на ревизираното лице са в размер на 5468, 27 лева, разходите – в размер на 55 348 лева. Налице е превишение на разходите над приходите в размер на 49 879, 80 лева. Дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011 г. е в размер на 4 987, 98 лева (без да се взема частта от данъка определен за продажбата на МПС през същата година, тъй като не е предмет на спора). Както бе изложено по-горе правилно приходните органи са определили на основание чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ данък за довнасяне в размер на 1 657, 81 лева. РА се явява материално незаконосъобразен относно определеното задължение по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. за горницата над 6 645, 79 лева до сумата от 6 906, 23 лева (опредлена с РА без да се взема частта от данъка определен за продажбата на МПС през същата година, тъй като не е предмет на спора), ведно с разликата в лихвите за забава и съответно, материално законосъобразен относно задължението за сумата от 6 645, 79 лева, ведно с лихвите за забава (без да се взема частта от данъка определен за продажбата на МПС през същата година, тъй като не е предмет на спора).

По отношение на паричния поток за 2012 г.:

При изчисляване на паричния поток на ревизираното лице на годишна база не се установява недостиг на парични средства за 2012 г.

По тези съображения, касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив и тази на Р. А. Х. в качеството му на [фирма] са частично основателни. Решението е неправилно и следва да се отмени в частта, с която отменен РА № Р-03-1403046-091-001/26.03.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 241/15.06.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на Р. А. Х. в качеството му на [фирма] са установени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ: за 2008 г. за сумата от 218, 91 до сумата в размер на 539, 42 лв., ведно с разликата в лихвите за забава и съответно, РА е материално законосъобразен относно задължението за сумата от 539, 42 лева; за 2009 г. за сумата от 495, 28 до сумата в размер на 685, 40 лв., ведно с разликата в лихвите за забава и съответно, РА е материално законосъобразен относно задължението за сумата от 685, 40 лева; за 2010 г. за сумата от 5 195, 64 до сумата в размер на 5 419, 42 лв., ведно с разликата в лихвите за забава и съответно, РА е материално законосъобразен относно задължението за сумата от 5 419, 42 лева. Решението е неправилно и следва да се отмени в частта, с която е отхвърлена жалбата на Р. А. Х. в качеството му на [фирма] срещу РА № Р-03-1403046-091-001/26.03.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 241/15.06.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на Р. А. Х. в качеството му на [фирма] са установени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. за сумата над 6 645, 79 лева до горницата в размер на 7 296 лева (определена с първоинстанционното решение), ведно с разликата в лихвите за забава и съответно, РА е материално законосъобразен относно задължението за сумата от 6 645, 79 лева (без да се взема частта от данъка определен за продажбата на МПС през същата година, тъй като не е предмет на спора). Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските. Решението в останалата част е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Във връзка с разноските:

С оглед окончателното разрешаване на спора на Р. А. Х. в качеството му на [фирма] следва да се присъдят разноски за първата инстанция в размер на 569, 75 лева и разноски за втората инстанция в размер на 8, 9 лева, с оглед на уважената част от жалбата. Или разноски в общ размер за двете инстанции 578, 65 лева.

На Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция в размер на 975, 20 лева и юрисконсултско възнаграждение за втората инстанция в размер на 975, 20 лева, с оглед отхвърлената част от жалбата. Или юрисконсултско възнаграждение в общ размер за двете инстанции 1950, 40 лева.

Възражението на директора на Дирекция "ОДОП" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано в касационната инстанция, е неоснователно предвид фактът, че за касационната инстанция Р. А. Х. в качеството му на [фирма] не е претендирал адвокатско възнаграждение и не е представил доказателства за платено такова за касационната инстанция.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение