Определение № 389 от 19.08.2022 г. на ВКС по т. д. № 1744/2022 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК. Молителят ЗАД „Армеец“ сочи, че е осъден солидарно с „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД да заплати на Община Казанлък застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 357 074,34 лв. вследствие настъпило застрахователно събитие на 22.06.2015 г. Твърди, че е подал в срок касационна жалба. Също така бил внесъл по сметка на ВКС обезпечение в размер на посочената сума. Моли да се спре изпълнението на невлязлото в сила осъдително решение на въззивния съд. Представя копие от решение на въззивния съд, документ за внесено обезпечение, касационна жалба, изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, документ за платена държавна такса, адв. пълномощно. Моли да се спре изпълнението на осъдителното въззивно съдебно решение по в.т.д 1611/21 г., САС, 7 състав. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Видно от представеното заверено копие на невлязло в сила решение № 1128 от 03.08.2022 г. по в.гр.д.1611/21 г. по описа на Апелативен съд - София, че са потвърдени решенията на първоинстанционния съд от 28.02.2020 г. и решенията на същия съд за поправка на очевидна фактическа грешка и за допълване на решението. Видно от мотивите на въззивното решение, че първоинстанционното решение е било обжалвано от ЗАД „Армеец“, в частта, с която е осъден да заплати на Община Казанлък сумата от 357 074,34 лв. Видно е, че ЗАД „Армеец“, наред с „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД са осъдени да заплатят на Община Казанлък на основнаие чл. 249, т. 3 от КЗ отм., вр. чл. 171 от ЗУТ вр. чл. 162 от ЗУТ, чл. 163, ал. 3 ЗУТ, чл. 186, ал. 7 ЗУТ г. сумата от 357 074,34 лв. Представена е касационна жалба, подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК срок на 17.08.2022 г. с приложено изложение съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК е държавна такса по касационната жалба. Вследствие на подадената касационна жалба осъдителното въззивно съдебно решение не е влязло в законна сила. Приложена е вносна бележка за внасяне по сметка на ВКС на сумата от 357 074,34 лв като парична гаранция на основание чл. 282, ал.1, т. 1 от ГПК за спиране на посоченото въззивно решение. Удостоверено е от счетоводството на ВКС, че сумата е налична по сметката на ВКС. Към 19.08.2022 г. Налице са предвидените в чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК кумулативни предпоставки – невлязло в сила осъдително въззивно решение, надлежно обжалвано с редовна касационна жалба в срок от легитимирана да обжалва решението страна, както и внесена от същата страна парична гаранция, в размер, обезпечаващ изпълнението на задължението за заплащане на посочената сума. Поради това по отношение на молителя следва да се постанови спиране на изпълнението на невлязлото в сила съдебно решение. Така мотивиран съдът