Решение № 5976 от 02.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1580/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. А. Д. против решение № 42726 от 19.12.2025 г., постановено по адм. д. 11575/2025 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено. Съображения в подкрепа на твърдението и исканията са изложени в касационната жалба и в открито заседание. Претендира разноски по представен списък. Ответникът министърът на вътрешните работи, оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и в открито заседание. Иска касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а оспореното решение да бъде оставено в сила. Не претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 42726 от 19.12.2025 г., постановено по адм.д. 11575/2025 г. по описа на АССГ е отхвърлена като неоснователна жалбата на М. А. Д. против Заповед № 8121К-11552/22.10.2025 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 вр. чл. 6, ал. 1 и чл. 96, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и чл. 33, т. 9 от Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е временно отстранен от длъжност до приключване на образуваното срещу него дисциплинарно дело. За да постанови оспореното решение, административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му законови правомощия, в предписаната от закона форма, като при издаването ѝ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, правилно е приложен материалния закон и е в съответствие с целта на закона, като е посочил, че правото на дисциплинарно наказващия орган да отстрани временно от работа служител е в неговата оперативна самостоятелност и целесъобразността на решението му не подлежи на съдебен контрол. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно. Обжалваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране в срок от заинтересовано лице с жалба против акт, подлежащ на оспорване. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд, според които не подлежи на съдебен контрол, защото е въпрос по целесъобразност преценката на административния орган относно временното отстраняване от работа на служител. На основание чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл органът по назначаването временно разполага с правомощия да отстрани държавен служител от работа, когато срещу него е образувано дисциплинарно дело. С временното отстраняване на държавния служител по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл се цели защита на службата, чието правилно упражняване може да бъде застрашено, ако лицето продължи да извършва дейност, във връзка с която вече е образувано дисциплинарно производство срещу него, както и/или да се предотвратят действия на служителя, които биха осуетили или затруднили образуваното срещу него дисциплинарното производство. Органът по назначаване разполага с оперативна самостоятелност да прецени дали да отстрани дисциплинарно привлеченото лице, но прилагайки мярката е длъжен да изложи конкретни мотиви за решението си, свързани с относимите към дисциплинарното производство фактически и правни положения. Основателни са доводите в касационната жалба, че преценката на органа по назначаване дали да отстрани служителя от работа подлежи на съдебен контрол, тъй като органа действа в условията на оперативна самостоятелност. Упражняването от органа по назначаване на предоставената от закона дискреционна власт по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл трябва да е обусловена от конкретни фактически обстоятелства, които сочат на необходимост от отстраняване на служителя от работа в интерес на службата и за да се гарантира обективност на дисциплинарния процес. Поради това, че отстраняването от работа засяга конституционно гарантираното право на труд на държавния служител се налага преценка за пропорционалност при прилагане на ограничителната мярка. Константна е практиката на Върховния административен съд, че правомощието на органа по назначаване по чл. 100, ал. 1, т. 2 АПК се упражнява при условията на оперативна самостоятелност, а не по целесъобразност, поради което и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, включително и за спазване на принципа по чл. 6 АПК (Вж. Решение № 7776 от 24.06.2024 г. по адм. д. № 1609/2024 г., V отд. на ВАС; Решение № 333 от 17.01.2022 г. по адм. д. № 10537/2021 г., V отд. на ВАС; Решение № 373 от 18.01.2022 г. по адм. д. № 8313/2021 г., V отд. на ВАС; Решение № 8278 от 30.07.2025 г. по адм. д. № 4164/2025 г., V отд. на ВАС и др.) Допуснатото неправилно тълкуване е довело до съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на относими факти и обстоятелства, респективно несъбиране на доказателства за тях. Предвид изложеното обжалваното решение на АССГ трябва да бъде отменено, а поради забраната по чл. 220 от АПК, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да изпълни задълженията си по чл. 169 от АПК, като разгледа и обсъди законосъобразността на акта с оглед спазване на изискването за излагане на релевантни мотиви към целта на отстраняването и съобразяване на приложената мярка с принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 АПК. С оглед изхода на спора и съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 2 АПК по претенциите за разноски за настоящата инстанция следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение