Определение № 201 от 19.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 2503/2019 г.
ВКСII търговско отделение19.10.2020 г.докладчик Николай Марков
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.248 от ГПК на касатора „Странджа агро бизнес“ ЕООД за изменение на определение №495 от 27.07.2020 г. по т.д.№2503-/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение в частта му за разноските, чрез намаляване поради прекомерност, на присъдените в полза на ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 7 979.84 лв. Определението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл.248 от ГПК. Образувано е по молба на касатора „Странджа агро бизнес“ ЕООД за изменение на постановеното по делото определение №495 от 27.07.2020 г. в частта му за разноските, чрез намаляване поради прекомерност, на присъдените в полза на ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 7 979.84 лв. Ответникът по молбата „Органик ленд корпорейшън“ ЕООД заявява становище за неоснователността й. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като разгледа доказателствата по делото и доводите, обективирани в искането, намира следното: Молбата е процесуално допустима. Подадена е в едномесечния срок по чл.248, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирано лице - с определението, чието изменение се иска, молителят е осъден да заплати на ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС, в размер на 7 979.84 лв. и тъй като молителят не претендира присъждане на разноски в своя полза, не е необходимо да е представил списък на разноските с оглед процесуалната допустимост на молбата му по чл.248 от ГПК. От друга страна ответникът по касация е направил искането си за присъждането на тези разноски и са представени доказателствата за извършването им с отговора на касационната жалба, преписи, от който и от приложенията му не се връчват на молителя-жалбоподател, поради което последният би могъл да направи искането за намаляване на разноските и след постановяването в закрито заседание на определението, с което не е допуснато касационно обжалване и са присъдени разноски. Разгледана по същество молбата е неоснователна. С оглед размера на цената на предявените по делото искове, съответно 117 600 лв. и 17 864.08 лв. /за които минималният размер на адвокатското възнаграждение, предвиден в Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от 5 937.50 лв. с ДДС/, фактическата и правна сложност на делото, изведените от касатора в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК три правни въпроси /два от които са обусловили правната воля на въззивния съд/ и осъществената правна защита на ответника в касационното производство, настоящият състав намира, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 7 979.84 лв. с ДДС, не се явява прекомерно, поради което молбата за изменение на определението на ВКС в частта за разноските следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение