Решение № 835 от 22.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12813/2020 г.

Решение № 835 от 22.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12813/2020 г., VII о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Арх Медия Груп" ООД София, представлявано от управителя Н. Абаджиев срещу решение № 4972/25.09.2020 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело № 180/2019 г., в частта в която е отхвърлена жалбата му срещу решение № BG05 M90 P001-1. 003-0065/12 от 20.12.2018 г. на ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 - 2020 година за верификация на постъпило окончателно плащане и изменение на решение № BG05 M90 P001-1. 003-0065/6 от 07.02.2018 г. и решение № BG05 M90 P001-1. 003-0065/7 от 18.09.2018 г., в частта му по т. 4, с която са определени неверифицирани средства в размер на 6 842. 27 лв., представляващи отчетени разходи по бюджетно перо 1 "Разходи за възнаграждения за всяко лице, включено в заетост при работодател в размер на минималния осигурителен доход и всички дължими вноски за сметка на работодателите, съгласно изискванията на КТ и КСО за съответната длъжност, попадаща в обхвата на единични групи професии от 2 до 9 клас от НКПД 2011 г., за период от 12 месеца", по отношение лицето С. Йотов. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че използваната от съда легална дефиниция за безработно лице по смисъла на § 1, т. 1 от ЗНЗ няма характер на общоприложима такава, а в публикуваните Условия за кандидатстване също липсва дадена дефиниция на понятието "безработен" или "безработно лице" и не препраща към нормата от ЗНЗ. Твърди се, че съдът правилно е установил факта, че лицето С. Йотов е представил пред предходния работодател молба за прекратяване на трудовото му правоотношение, считано от 08.11.2017 г. и е налице заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение. Сключен е трудов договор с дружеството – касатор на 08.11.2017 г. т. е. лицето Йотов не се намира в трудови правоотношения с предходния си работодател. Сочи се, че са налице предпоставките за попадане на лицето в съответната група – към датата на сключване на процесния проект Йотов не работи, търси работа и има готовност да започне работа. Предвид на това решението на съда противоречи на материалноправните норми. Счита се, че липсват изложени мотиви от АССГ от които да се установи защо е достигнато до извод, че лицето не е безработно. В този смисъл претендира да са налице условия за верифициране на процесната отказана сума. Моли съда да отмени съдебния акт на АССГ в оспорената му част и претендира разноски за две съдебни производства. Ответникът по касационната жалба - Ръководителят на управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 - 2020 година, оспорва същата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема същата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на "Арх Медия Груп" ООД срещу решение № BG05 M90 P001-1. 003-0065/12 от 20.12.2018 г. на ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 - 2020 година, в частта по т. 1, т. 2 и т. 4. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приело следното от фактическа страна: На 22.08.2016 г. е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020, по процедура чрез подбор на проекти BG05 M90 P001-1. 003 "Ново работно място 2015" между Министерство на труда и социалната политика, чрез Главна дирекция "Европейски фондове, международни програми и проекти" и "Арх Медия Груп" ООД. По силата на сключения договор УО е предоставил на бенефициера безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 380 860 лв. по оперативна програма "РЧР 2014-2020", приоритетна ос 1 "Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места, процедура BG05 M90 P001-1. 003 "Ново работно място 2015" за изпълнение на проект "Млади, активни, креативни" BG05 M90 P001-1. 003-0065. С допълнително споразумение от 02.10.2017 г. е уговорена промяна в чл. 2. 3 от административния договор, като периода за изпълнение на проекта е определен на 23 месеца, както и в чл. 6 от същия е отразено: "Формуляр за кандидатстване, т. 1 "Основни данни", т. 8 "План за изпълнение/Дейности по проекта, т. 15 "данни за САП" – версия 2. 0". Бенефициерът е направил искане за междинно плащане № 2 за отчетен период 29.08.2016-28.04.2017 г., на стойност 142 094. 81 лв., както и искане за междинно плащане № 3 за отчетен период 02.02.2017-31.10.2017 г. на стойност 154 333. 53 лв. По делото е представено решение за верификация на междинно плащане № BG05 M90 P001-1. 003-0065/7 от 18.09.2018 г., което е било оспорено в частта по т. 2, като с решение № 1258/27.02.2019 г. по адм. дело № 10434/2018 г. на АССГ решението е било отменено в оспорваната му част. Акта на АССГ е отменен с решение № 11277/22.07.2019 г., по адм. дело № 6152/2019 г. на ВАС. Депозирано е било и искане за окончателно плащане № 4 за отчетен период 01.10.2017-29.07.2018 г. на стойност 80 067. 90 лв., като е издадено оспореното пред АССГ Решение № BG05 M90 P001-1. 003-0065/12 от 20.12.2018 г. За да отхвърли жалбата на дружеството по т. 4 от оспореният административен акт, АССГ е приел, че решението на Ръководителя на УО на ОП "РЧР" 2014-2020 е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочено е, че в тази си част са определени неверифицирани средства в размер на 6 842. 27 лв., представляващи разходи за лицето С. Йотов, отчетени по бюджетно перо 1 "Разходи за възнаграждения за всяко лице, включено в заетост при работодател в размер на минималния осигурителен доход и всички дължими вноски за сметка на работодателите, съгласно изискванията на КТ и КСО за съответната длъжност, попадаща в обхвата на единични групи професии от 2 до 9 клас от НКПД 2011 г., за период от 12 месеца". Административния орган е отказал верификация на тези разходи, тъй като лицето не е представител на целевата група – не попада нито в групата "безработен", нито в групата "неактивен" и платените разходи са били недопустими. АССГ е установило от доказателствата по делото, че лицето С. Йотов е имало сключен трудов договор с работодател "Архцентър-А" ООД, като договорът е бил прекратен считано от 08.11.2017 г. и от същата дата е сключен трудовият му договор с настоящото дружество. Първоинстанционния съд е посочил, че за да бъде определено едно лице като безработно, то следва да са налице трите посочени предпоставки – лицето да не работи, да търси работа и да има готовност да започне работа в 14-дневен срок от уведомяването. В насоките за кандидатстване по схемата в т. 3.1.6 е указано, че кандидатът следва да осигури заетост за период от 12 месеца на лицата от допустимата целева група – това са единствено безработни или неактивни лица. Съдът е приел, че от доказателствата по делото не се установява, че лицето С. Йотов е безработен по смисъла на § 1, т. 1 от ЗНЗ и по този начин претендираните разходи от страна на дружеството се явяват недопустими. Предвид на това АССГ е отхвърлил жалбата на дружеството срещу процесното решение по т. 4, касаеща разходи по отношение лицето С. Йотов. Решението е правилно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че обжалваният акт е издаден в производство по верификация, като представлява отказ за верифициране на сумата от 6 842. 27 лв. по искане за плащане № 4 за отчетен период 01.10.2017-29.07.2018 г. Като правно основание за отказа е посочена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Разпоредбата на чл. 57 ЗУСЕСИФ изброява кумулативно при условията на императивност общите предпоставки, на които следва да отговаря направения от бенефициера по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ със средства от ЕСИФ разход, за да е допустим за верификация. Липсата на която и да е от посочените предпоставки обосновава разхода като недопустим за верификация. Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ, за да е допустим за верификация направения от бенефициера по договора разход, следва да попада във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и одобрения проект категории разходи. Страните не спорят, а по делото са представени и писмени доказателства, че: със заповед № 10/08.11.2017 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда е прекратено трудовото правоотношение на С. Йотов, считано от 08.11.2017 г. с дружеството "Архцентър – А" ООД, като същия ден е подписан договор между това лице и дружеството – касатор "Арх Медия Груп" и на 08.11.2017 г. С. Йотов постъпва на работа при касаторът, като към тази дата не в трудово правоотношение със стария работодател. Като обсъди доводите на първоинстанционния съд и становищата на страните, касационната инстанция приема за правилен извода на АССГ, че представените от дружеството доказателства не опровергават констатацията на административния орган, че лицето Йотов не принадлежи към допустимата целева група по процедурата и по проекта, тъй като не е нито безработно, нито неактивно лице към момента на включването му в операцията. Безспорно е установено по делото, че към момента на включване на лицето в операцията, а именно 08.11.2017 г. датата на сключване на трудовия договор с "Арх Медия Груп" ООД, Йотов е имал сключен договор с друг работодател "Архцентър – А" ООД. Датата на прекратяване на трудовия договор с "Архцентър - А" ООД е 08.11.2017 г., т. е към датата на назначаване в "Арх Медия Груп" ООД - 08.11.2017 г. лицето е било все още обвързано с предишния работодател и към тази дата има качеството на заето лице. Датата на започване на работа - 08.11.2017 г. безспорно е дата, от която се начислява възнаграждението на същото лице по програмата, но това не оборва извода, че преди подписване на договора с новия си работодател по програмата, Йотов не е отговарял на легалната дефиниция посочена в § 1, т. 1 от ДР на ЗНЗ "безработно лице", представляваща една от предпоставките да попадне в категорията допустими лица по програмата. Тъй като лицето не отговаря на изискването да е безработно или незаето, преди подписване на договора по програмата, правилен е изводът на органа, възприет и от първоинстанционния съд, за недопустимост на разхода. Тъй като не бил налице нито един ден прекъсване на заетостта на лицето Йотов между двата трудови договора, чрез назначаването му по програмата не се постигат специфичните цели на процедурата, определени от Комитета по наблюдение и Насоките за кандидатстване по същата, а именно: да се осигурят предпоставки за създаване на устойчиви работни места на безработни и неактивни лица. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи, че неправилно съдът се е позовал на разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗНЗ тъй като тази дефиниция не е общоприложима, както и, че в Насоките също липсва легална дефиниция на понятието "безработен". На първо място Закона за насърчаване на заетостта е насочен именно към създаване на норми имащи касателство към обществените отношения свързани с определяне на начини и процедури за насърчаване на заетостта и в този смисъл в допълнителните норми на закона, нормотворецът е следвало да даде легални определения на понятията с които си служи в нормативния акт вкл. и по отношение на понятието "безработен". Последното по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗНЗ е лице, което при регистрация в дирекция "Бюро по труда" не работи, търси работа, има готовност да започне работа в 14-дневен срок от уведомяването му от дирекцията "Бюро по труда" т. е. видно от тази дефиниция лицето Йотов не попада в хипотезата на "безработно лице" т. е. не попада в обхвата на целевата група по проекта. Както се посочи по-горе, същия ден в който на лицето е прекратено трудовото правоотношение с работодателя "Архцентър – А", е сключен нов договор с касаторът и лицето е започнало полагане на труд при новия работодател т. е. липсва наличие на регистрация в дирекция "Бюро по труда" и лицето не търси работа, нито има готовност да започне такава, тъй като вече полага труд. Самите Условия за кандидатстване несъдържат наистина легално определение на понятието "безработен", но е достатъчно, че такова има в нормативен акт, като по този начин се придава общозначимо дефиниране на понятието "безработен". Неоснователни са и доводите, че липсват изложени мотиви от съда, за да се установи, че лицето Йотов е безработен, според първоинстанционния съд. Оспореното решение отговаря на изискванията на чл. 172а, ал. 2 от АПК, като АССГ е посочило в обстоятелствената част на съдебния акт, защо приема, че лицето Йотов не е безработен, като е обосновала своя извод с приложението на § 1, т. 1 от ДР на ЗНЗ т. е. налице са изложени мотиви в съответствие с посочената по-горе разпоредба. Предвид гореизложеното, като е отхвърлил жалбата на "Арх Медия Груп" ООД срещу решение № BG05 M90 P001-1. 003-0065/12 от 20.12.2018 г. на ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 - 2020 година за верификация на постъпило окончателно плащане и изменение на решение № BG05 M90 P001-1. 003-0065/6 от 07.02.2018 г. и решение № BG05 M90 P001-1. 003-0065/7 от 18.09.2018 г., в частта му по т. 4, с която са определени неверифицирани средства в размер на 6 842. 27 лв., представляващи отчетени разходи по бюджетно перо 1 "Разходи за възнаграждения за всяко лице, включено в заетост при работодател в размер на минималния осигурителен доход и всички дължими вноски за сметка на работодателите, съгласно изискванията на КТ и КСО за съответната длъжност, попадаща в обхвата на единични групи професии от 2 до 9 клас от НКПД 2011 г., за период от 12 месеца", по отношение лицето С. Йотов, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който трябва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на спора, на Министерство на труда и социалната политика се дължат разноски за касационна инстанция в размер на 100 лева юрисконсулско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзк с чл. 144 АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд