Определение № 140 от 24.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 96/2012 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Т.Р., последен ликвидатор на Б. АД-В.-заличено, против определение от 13.06.2011 г. по гр.д. № 433/2010 г. на Софийски АС, с което се оставя без разглеждане въззивната му жалба и се прекратява производството по делото, тъй като АД е заличено по време на първоинстанционното производство. Ответникът по частната жалба Г. Л. И. от С. е подал отговор, че същата е недопустима и неоснователна, като претендира за разноски. Но в случая не се касае за частна касационна жалба, както и няма доказателства за платени разноски по това производство. Основният довод на частния жалбоподател е, че първоинстанционното решение, с което е уважен иска по чл.74 ТЗ, не било обезсилено. ВКС-І т.о., като взе предвид и определение № 243/29.05.2007 г. по приложеното ч.т.д. № 178/2007 г. на ВКС-ІІ т.о., в което се цитира и опр. № 228/14.12.2005 г. по гр.д. № 508/2005 г. на петчленен състав, приема следното: Частният жалбоподател няма правен интерес от обжалване, тъй като въпреки че конститутивният иск е уважен, това няма да породи ефект свързан с правоотношение по чл.273,ал.2 ТЗ-възобновяване на ликвидация, а не на правосубектността, тъй като дружеството е заличено. В подобен смисъл има и задължителна практика на ВКС-Р по т.д. № 401/2009 г. и Р по т.д. № 152/2009 г. на І т.о. Именно по изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, ВКС-І т.о.