Определение № 60346 от 03.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2384/2021 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Универс“ЕАД / в ликвидация/ със седалище и адрес на управление в [населено място],представлявано от ликвидатора Е. К., подадена чрез процесуалния представител адв.Г. С. от Шуменска адвокатска колегия срещу определение № 91 от 23.3.21 г, постановено по гр.дело № 1594/2020 г на ВКС, Четвърто ГО, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима молба вх.№ 5027640/17.2.20 г, подадена от „Универс“ЕАД / в ликвидация за отмяна на влязлото в сила решение № 343746/20.2.2018 г по гр.дело № 45660/16 г на СРС, подадена на основание чл.303 ал.1 т.2, т.5 и т.6 ГПК и производството по делото е прекратено. В частната жалба се подържа, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в противоречие с процесуалния закон.Подадената молба за отмяна е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество. Ответницата по молбата М. Ц. Н. оспорва същата, по по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния представител адв.А. Р..Счита, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на обжалване определение. С влязло в сила на 15.3.18 г решение № 343746/20.2.2018 г по гр.дело № 45660/16 г на Софийски районен съд, молителят е осъден да заплати на М. Н. сумата 25 501, 87 лв, представляваща неизплатени трудови възнаграждения, както и сумата 2988,19 лв представляваща лихва за забава.Решението е редовно връчено на молителя на 28.2.18 г.Съгласно разпоредбата на чл.303 ал.1 т.5 и т.6 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня на узнаване на решението.Решението на първоинстанционния съд е влязло в сила на 15.3.18 г, а молбата за отмяна е депозирана на 17.2.20 г-т.е след изтичане на посочения в закона тримесечен срок.Дори да се приеме, че молителят е узнал в по-късен помент, то видно от собственото му писмено заявление е поел задължение да погаси цялото вземане в срок до 11.11.19 г.Т.е дори да приемем тази по- късна дата на узнаване, тримесечният срок отново е изтекъл до 17.2.20 г.Поради това законосъобразно молбата за отмяна е оставена без разглеждане като просрочена.Обжалваното определение в тази част е правилно е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Правилно и законосъобразно се явява определението и в частта с която е оставена без разглеждане молбата за отмяна по чл.303 ал.1 т.2 ГПК, тъй като в нея не ка изложени каквито и да било фактически твърдения, които да обосновават приложението на това отменително основание. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение