Определение № 11155 от 10.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11010/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. Й. Т., Д. Т. Т. и „Кредо-Г4“ ЕООД, срещу определение № 7152 от 14.08.2025 г., постановено по адм. дело № 1458/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас. Излагат се доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Прави се искане за отмяната му и връщане на делото за разглеждане по същество на искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповед № 2370/24.07.2025 г. от друг състав на същия съд. Ответникът – заместник-кметът по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на община Бургас не изразява становище в срока по чл. 232 АПК. Върховният административен съд, второ отделение приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционното производство е образувано по искане на Г. Й. Т., Д. Т. Т. и „Кредо-Г4“ ЕООД за спиране по чл. 60, ал. 5 АПК на допуснатото предварително изпълнение на посочената по-горе заповед, издадена на основание чл. 194, ал. 1 във вр. с ал. 3 и ал. 4 ЗУТ, с която на жалбоподателите е наредено да осигурят свободен достъп до собствените им поземлени имоти с идентификатори 07079.618.80 и 07079.618.82 по КК на гр. Бургас, за извършване на работи за неотложен ремонт на сграда с идентификатор 07079.618.81.7, собственост на Й. И. С.. С обжалваното определение искането е оставено без разглеждане като недопустимо и производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, съдът приема, че искането за спиране с правно основание чл. 60, ал. 5 АПК е процесуално недопустимо, тъй като в административния акт не се съдържа разпореждане за предварителното му изпълнение по чл. 60, ал. 1 АПК, а същото е допуснато по силата на изрична правна норма – чл. 217, ал. 1, т. 8 ЗУТ. Счита, че в конкретния случай правилното основание да се иска спиране на изпълнението е чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. На базата на представените по делото доказателства и служебна справка за образуваните пред него дела, достига до извод, че искането е недопустимо, тъй като към датата на подаването му и произнасянето по него няма образувано административно съдебно производство по оспорването на заповедта, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закона. Определението е правилно по следните съображения: Заповед № 2370/24.07.2025 г. на заместник - кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на община Бургас е издадена на основание чл. 194, ал. 1 във вр. с ал. 3 и ал. 4 ЗУТ. Предварителното й изпълнение е допуснато по силата на закона съгласно чл. 217, ал. 1, т. 8 ЗУТ, което изрично е посочено в разпоредителната част на заповедта. В чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК е предвидено, че съдът може да спре предварителното изпълнение на административния акт, допуснато по силата на закона, при наличие на предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК. В случая предварителното изпълнение на заповед № 2370/24.07.2025 г. не е допуснато с разпореждане на органа по чл. 60, ал. 1 АПК, поради което редът за спирането му не е този по чл. 60, ал. 5 АПК, а този по чл. 166, ал. 4 във вр. ал. 2 АПК. При тези обстоятелства следва да се приеме, че искането с правно основание чл. 60, ал. 5 АПК е процесуално недопустимо поради липса на предмет – разпореждане за допускане на предварително изпълнение на административния акт от издалия го административен орган. Само по този ред е допустимо да се иска спиране в случаите преди оспорването на административния акт, но този ред в конкретната хипотеза не е приложим. Посочването в заповедта, че в частта, с която е допуснато предварително изпълнение същата подлежи на обжалване в тридневен срок от съобщаването й, не може да обуслови извод в обратна насока. Искането за спиране изпълнението на административен акт по реда на чл. 166, ал. 2 и ал. 4 АПК е допустимо само ако този акт е оспорен пред съд и е образувано съдебно производство по надлежно подадена, редовна и допустима жалба. Липсата на образувано дело по оспорването му съставлява пречка за произнасяне по подаденото искане за спиране. Последното е възможно във всяко положение на делото - чл. 166, ал. 1 АПК, т.е. при наличие на висящо съдебно - административно производство. Наличието на такова е задължителна процесуална предпоставка за допустимост на искането за спиране предварителното изпълнение на административния акт, допуснато по силата на закона. В случая искането е подадено чрез административния орган на 04.08.2025 г. и постъпва в деловодството на съда на 06.08.2025 г. От представените с частната жалба доказателства е видно, че оспорване на процесната заповед е направено впоследствие - на 13.08.2025 г., когато жалбата е подадена чрез административния орган до съда. Към момента на депозиране на искането за спиране, както и към датата на постановяване на обжалваното определение - 14.08.2025 г. няма постъпило оспорване срещу заповедта по чл. 194 ЗУТ, по което да е образувано съдебно - административно производство в Административен съд - Бургас. Това се потвърждава от служебна справка от деловодната система на същия от 14.08.2025 г. В частната жалба се посочва, че делото по жалбата срещу заповедта е образувано на 18.08.2025 г. с № 1524/2025 г., т. е. след произнасянето на съдебния състав с обжалваното определение. Предвид изложеното законосъобразно първоинстанционният съд приема, че искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт е недопустимо. Няма процесуални пречки такова искане да се предяви в производството по административното дело, образувано по подаденото от жалбоподателите оспорване срещу заповед № 2370/24.07.2025 г. Неоснователно е възражението в частната жалба, че посочената от първоинстанционния съд практика на Върховния административен съд е неотносима. Цитираните съдебни актове се отнасят до сходни хипотези на допуснато по закон предварително изпълнение на административни актове по ЗУТ и липса на образувани съдебни производства към момента на предявяването им. Предвид изложеното обжалваното определение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение