Определение № 1602 от 02.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3486/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Специализирана болница за активно лечение по детски болести „Професор И. М.“ ЕАД против определение № 10638/08.07.2024 г., постановено по гр.д.№ 14225/2023 г. от ІІ-г състав на СГС. Ответникът по частната жалба я оспорва, с писмен отговор. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, съдът е оставил без уважение искането на „Специализирана болница за активно лечение по детски болести „Професор И. М.“ ЕАД за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските. При определяне на дължимото като разноски, сторени от страната, адвокатско възнаграждение, договорено и заплатено от страната, съдът е съобразил обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, във въззивното производство не са събирани нови доказателства, проведено е едно съдебно заседание, като и с оглед направеното възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение, направено от противната страна, съдът е приел че следва да се присъди сумата 780 лева. Съдът е изложил мотиви в насока, защо приема, че договореното и заплатено от страната възнаграждение е прекомерно, като е отчел относимите към тази преценка факти и обстоятелства – фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществената процесуална защита, като доводите в тази насока в частната жалба са неоснователни. Не са налице основания за отмяна на обжалваното определение, тъй като настоящия състав на ВКС споделя изводите на въззивния съд относно липсата на фактическа и правна сложност на делото, като обема на осъществената защита не предполага присъждане на адвокатско възнаграждение над посоченото от въззивния съд в размер на 780 лева. Водим от горното, състав на ВКС