Определение № 612 от 28.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4421/2015 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба (неточно наименована „искова молба”, уточнена с последваща „жалба”), подадена от М. И. К. срещу определение № 217/16.06.2015 г., постановено по гр. дело № 2403/2015 г. от състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд (ІІІ-то гр. отд. на ВКС). С обжалваното определение е оставена без разглеждане молба с вх. № 977/23.03.2015 г. на жалбоподателя за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК на влязлото в сила решение от 29.08.2002 г. по гр. дело № 634/2001 г. на Луковитския районен съд. Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС и е процесуално допустима. В жалбата (включително предвид уточнението й) не се сочат конкретни пороци на обжалваното определение на ВКС, като вместо това се излагат твърдения и съображения за допуснати нарушения при постановяването на влязлото в сила решение. Ответникът по частната жалба Т. П. К. не е подала отговор в срока за това. За да остави без разглеждане молбата на жалбоподателя за отмяна на влязлото в сила решение, съставът на ВКС, постановил обжалваното определение, е приел, че същата е процесуално недопустима, като просрочена и като подадена на същото основание, както предходна молба на жалбоподателя за отмяна на същото влязло в сила решение, която е оставена без уважение. При извършената служебна проверка, настоящият състав на ІV-то гр. отд. на ВКС намира, че обжалваното определение е валидно и процесуално допустимо. То е и правилно – приетото в него относно процесуалната недопустимост на молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, е в съответствие с процесуалния закон. Както вече беше посочено, в частната си жалба жалбоподателят не сочи никакви пороци на обжалваното определение, а наведените с нея твърдения и съображения за допуснати нарушения при постановяването на влязлото в сила решение нямат никакво отношение към валидността, допустимостта и правилността на обжалваното определение, респ. – не могат да бъдат разглеждани в настоящото частно производство. В заключение – обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение