Определение № 100 от 23.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1206/2016 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Делото е образувано по молба за отмяна от 22.02.2016г. на Л. Б. Б. на влязлото в сила решение от 14.07.2015г. по гр.д.№797/2015г. на РС Видин, на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Ответникът-Областна Дирекция на МВР-В., в писмено становище поддържа, че молбата за отмяна е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307, ал.1 ГПК, приема за установено следното: Молбата за отмяна следва не следва да бъде допусната за разглеждане по същество. Атакуваното решение е било потвърдено с решение от 01.08.2015 на Видинския окръжен съд по гр. д. № 273/2015г. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като „Системен оператор” в група „Моторни превозни средства, водачи и административно-наказателна дейност”, сектор „Пътна полиция”, отдел „Охранителна полиция” при ОДМВР – В., като със заповед № 1040/31.10.2014 ответникът е прекратил трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, във връзка с чл. 155, ал. 1, т. 3 и чл. 155, ал. 3 ЗМВР, поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, изразяваща се в това, че е привлечена като обвиняем по досъдебно производство за престъпление по чл. 311, ал. 1 НК, което е в противоречие с изискванията, на които следва да отговаря едно лице, за да бъде държавен служител в МВР. Въззивният съд е приел, че предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като е погасен по давност. Съдът е приел, че исковата молба е подадена на 21.04.2015 г., а заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена на ищцата лично на 03.11.2014 г., т. е. след изтичане на 2-месечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ. Прието е, че в законоустановения срок - на 22.12.2014 г. ищцата е подала предходна искова молба, по която е било образувано гр. д. № 2478/2014 г. по описа на В., което поради оттегляне на исковете е било прекратено с протоколно определение от 30.04.2015 г., което е влязло в сила на 07.05.2015 г. Въззивният съд е приел, че при прекратяване на делото, вследствие оттегляне на иска, с обратна сила отпадат всички материалноправни последици от предявяването на иска и от валидното висящо процесуално правоотношение, които включват както спирането, така и прекъсването на давността, поради което се счита, че давността никога не е спирала и не е прекъсвала по отношение на предявените искове по настоящото производство. Посочено е, че основанията за прекъсване на давността са изрично уредени в разпоредбата на чл. 116 ЗЗД и е недопустимо да се разширява приложението й, като с предявяването на иска се прекъсва давността, а когато искът не бъде уважен или производството по делото бъде прекратено поради отказ или оттегляне на иска, давността не се смята за прекъсната. Въззивното решение не е допуснато до касационен контрол с определение от 29.12.2015г. по гр.д.№5506/2015г., ІV г.о. на ВКС. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. при тези данни намира, че молбата за отмяна на първоинстанционното решение следва да се остави без разглеждане. Производството по чл.303 и сл. ГПК е извънреден способ за извънинстанционен контрол на влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на причини, изчерпателно изброени вчл.303 - основания за отмяна, които не могат да се тълкуват и прилагат разширително. Съгласно т. 2 от ППВС №2/1977г. на отмяна подлежат актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, както и съдебни актове, които поради даденото в тях разрешение на материалноправни въпроси, са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда друг път на защита. В случая решението на районния съд е било обжалвано пред ОС Видин и към настоящия момент само въззивното решение е това, с което спорът е разрешен с влязло в сила решение, но отмяна на последното не са претендира с настоящата молба. Ето защо за молителката не е налице правен интерес от търсената с настоящата молба защита поради факта, че решението, чиято отмяна се иска не съществува в правния свят. Молбата за отмяна на влязло в сила първоинстанционно решение на основание чл.303 ГПК е недопустима, тъй като то не обвързва страната след постановяване и влизане в сила на въззивно решение, слагащо край на правния спор. Предвид изложените съображения, съдът