Определение № 131 от 16.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1828/2008 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Постъпила е молба от Н. Ж. П. за допълване на постановеното по делото определение № 444 от 05.12.2008г. в частта за разноските. Върховният касационен съд констатира, че молбата е постъпила в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.248 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна по следните съображения: С определение № 444 от 05.12.2008г. по ч.гр.д.№ 1828/2008г. по описа на ВКС, Второ гражданско отделение е оставено в сила разпореждането на Пловдивския окръжен съд № 10116 от 05.08.2008г., с което е върната подадената от Х. К. Ф. частна жалба вх.№ 18159 от 21.07.2008г. срещу определение № 1894 от 08.07.2008г. по ч. гр.д.№ 1932/2008г. В едноседмичния срок по чл.276 ГПК е постъпило възражение от Н. Ж. П., която е изразила становище, че обжалваното опред еление е правилно като е поискала жалбата да се остави без разглеждане и й се присъдят направените по делото разноски. Към възражението е приложен договор за правна защита и съдействие между Н. П. и адвокат Г. И. за изготвяне на отговор по частната жалба, за който е платено възнаграждение в размер на 100 лв. При тази данни Върховният касационен съд констатира, че са налице предпоставките на чл.248 ал.1 ГПК. След като ответницата по частната жалба Н. Ж. П. е направил разноски във връзка с правото на защита по чл.276 ГПК и частната жалба, по която тя е ответник не е уважена, на основание чл.78 ал.3 във връзка с чл.278 ал.4 ГПК тя има право да й бъдат присъдени направените разноски. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение на основание чл.248 ал.1 ГПК