Определение № 5250 от 14.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4606/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. К. В., от гр. София, чрез адв. А. Троянова, САК, срещу Определение № 6554/ 18.02.2026 г. по адм. дело № 13137/ 2025 г. на Административен съд – София град (АССГ), с което е върната исковата молба, подадена от М. К. В., против Столична община за сумата от 10000 лв. (десет хиляди лева) неимуществени вреди за периода от 24.11.2023 г. до датата на подаване на исковата молба. Частният жалбоподател поддържа, че оспореното определение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати процесуални нарушения, тъй като съдът не е съобразил, че се касае за вреди не само от незаконосъобразен административен акт, а от такива в резултат на бездействие на Общината, поради което съдът преждевременно е прекратил производството. Иска да бъде отменено Определението и да бъде върнато делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – Столична община не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, счита частната жалба за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Първоинстанционният съд, е бил сезиран с искова молба, подадена от М. К. В., против Столична община, район Панчарево, а след указания на съда, само против Столична община, с която е предявен иск за осъждането на ответника да ѝ заплати на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ сумата от 10000 лв. като обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органите на Общината, както и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба. В исковата молба е изложено, че Р. И. Т. е осъдена по гр. Дело № 52053/ 2012 г. на СРС, по предявен от Р. Р. В. и М. К. В., конституирани като законни наследници на починалия в хода на процеса Р. И. В., иск по чл. 109 от Закона за собствеността (ЗС), във връзка с чл. 52 от с.з., да премахне конкретно описани насаждения в имота ѝ, находящи се до общата граница с имота на ищците, с кадастрален № 04234.6969.3338, кв. 14, [населено място], [улица], район Панчарево, Столична община. Посочено е, че осъденото лице не изпълнява съдебното решение, което е наложило образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист от 04.08.2021 г. За извършване на принудителното изпълнение ЧСИ е изискал от Столична община, район Панчарево, издаване на Разрешение за премахване на описаните в съдебното решение насаждения. Изпратени са били множество искания, получени в Столична община, район Панчарево, на 24.11.2023 г., 21.06.2024 г., 09.07.2024 г. и 06.11.2025 г., като последното е изпратено и до Кмета на Столична община. Търсено е съдействие и от различни органи на СО. Заявено е, че бездействието продължава, а ищцата в това производство е в постоянен стрес, страх и ужас, че години наред не може нормално да функционира в имота си. С исковата молба се претендира, че се касае за бездействие на Общината да предприеме нужните действия, за да издаде разрешително за отстраняване на съответната растителност. С Определение № 3464/ 27.01.2026 г. на АССГ исковата молба е оставена без движение и са дадени указания ищцата да посочи дали пренасочва иска си срещу Столична община, като, ако го поддържа срещу район Панчарево на СО, исковата молба ще бъде върната. Указано е и да бъдат представени доказателства за отмяна на мълчаливите откази по всяко от посочените искания. Съгласно дадените от съда указания ищцата е пренасочила иска си срещу Столична община и е представила доказателство, че по последното искане от 06.11.2025 г., изпратено до Столична община, район Панчарево и до Кмета на Столична община, е подадена жалба пред АССГ за обжалване на мълчалив отказ, като е представила самата жалба. Няма доказателства за движението на жалбата. При тези факти съдът е приел, че искът е недопустим на основание чл. 204, ал. 1 от АПК поради липса на отменен незаконосъобразен акт, от който да са произтекли вредите, което е абсолютна предпоставка за разглеждане на иска по същество. Счел е, че твърдяното противоправно поведение на ответника не представлява бездействие по смисъла на чл. 256 АПК, а непроизнасяне по искане за издаване на административен акт, което се приравнява на мълчалив отказ, за което е приложим именно редът на чл. 204, ал. 1 от АПК. При тези съображения е приел искът за недопустим, върнал е исковата молба и е прекратил производството по делото. Така постановеното прекратително определение е неправилно. Правото на иск е процесуална възможност за защита от категорията на публичните субективни права. Неговата реализация зависи от изискванията за надлежното му упражняване, в това число от наличието на всички процесуални предпоставки, включително редовността на исковата молба. В конкретния случай съдебното производство е неправилно прекратено, тъй като от ищцата се претендират вреди, като резултат от продължително бездействие на ответника. В случая се отнася до непредприемане на фактически действия по издаване на административен акт, насочен към изпълнение на задължение по силата на закон от административния орган, като подробно са описани фактите и обстоятелствата. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 4 АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Това че е обжалван мълчалив отказ по подаденото последно искане, не променя извода, че Общината продължава да бездейства за предприемане на действия по издаване на разрешително. Обстоятелствата, свързани с установяване дали е налице противоправно действие или бездействие; претърпял ли е ищецът вреди и налице ли е пряка причинна връзка между тях, са свързани с въпроси по съществото на спора. Тяхното установяване е въпрос на основателност на исковата претенция, а не на допустимост на същата, предвид разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК и следва да бъде извършено в хода на съдебното производство. С оглед изложеното, Определението на АССГ следва да бъде отменено като неправилно, а делото да се върне за извършване на следващите съдопроизводствени действия по разглеждане на иска. Водим от горното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,