Определение № 5421 от 25.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4397/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. Д. М. срещу определение рег. №1219 от 25.9.2025 г. по възз.ч.гр. д. №871 по описа за 2025 г. на Софийския окръжен съд, I въззивен граждански състав, с което е потвърдено определение №533 от 29.08.2025 г. по гр. д. №575 по описа за 2025 г. на Районен съд-Костинброд за връщане на исковата молба и за прекратяване на производството. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което моли да бъде допуснато до касационно обжалване, да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становището на жалбоподателя и данните по делото, приема следното: Е. М. е предявил срещу Софийския районен съд иск за заплащане на 24 999 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени по гр. д. № 407/2025 г. по описа на този съд. Според ищеца в делото се съдържат клеветнически твърдения, че е осъден по дело за грабеж, защото Върховният касационен съд всъщност го е осъдил по непредявени обвинения. Това обстоятелство се знае от Софийския районен съд, но с цел да му се вреди, са изложени неверните твърдения в статия в сайта „Дела бг.“. Исковата молба е оставена без движение с разпореждане рег. № 1200 от 10.07.2025 г., като са дадени указания на ищеца да уточни фактическите обстоятелства, на които основава претенцията си, които в конкретния случай изискват да бъдат описани подробно действията на ответника-време, място, начин и описание на действията. В молба от 31.07.2025 г. ищецът е заявил, че е посочил фактически и правни основания на иска. Ответникът го е лишил от правосъдие чрез правна аберация, произвол и злоупотреба с право. Назначеният за оказване на правна помощ на ищеца адвокат е подал уточняваща молба с вх. № 4837 от 25.08.2025 г., в която е допълнил фактическите обстоятелства. Посочил е, че по гр. д. № 407/2025 г. Софийският районен съд е разгледал иск по ЗОДОВ срещу ВКС заради това, че ВКС е осъдил Е. М. за престъпление, за което прокуратурата не е повдигнала обвинение с обвинителния акт, нито е изменила обвинението по време на съдебната фаза на наказателния процес, което го е лишило от възможност да се защити. Софийският районен съд е отхвърлил иска, без да обсъди доводите на М. и въз основа на грешни фактически констатации. Ето защо решението на Софийския районен съд е неправилно и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е и съществен нарушение на правото на ЕС. Публикацията в интернетсайта „Дела бг.“ ищецът счита за позорящо и клеветническо твърдение, тъй като не е извършил грабежа, за който е осъден. С определение рег. № 533 от 29.08.2025 г. по гр. д. № 575 по описа на Районен съд-Костинброд съдията докладчик е приел, че в уточнителната молба се излагат аргументи за оспорване на съдебния акт на Софийския районен съд, а не се сочат факти за нарушения на правото на ЕС, поради което е счел иска за недопустим и е прекратил производството по делото. Софийският окръжен съд е споделил мотивите на първоинстанционния съд, че ищецът не сочи факти за нарушение на правото на ЕС. Позовал се е на практиката на ВКС, съдържаща се в определения № 4406 от 20.12.2022 г. по ч. гр. д. № 4239/2022 г. на III ГО и №60354 от 4.11.2021 г. по ч.гр. дело № 1126 по описа за 2020 г., в която е прието, че за да се ангажира отговорността на държавата за вреди, причинени от национална юрисдикция по реда на чл.2в от ЗОДОВ, следва да се твърди кое съществено нарушение на приложимото право на Съюза е допуснато и от кого. Вредите трябва ясно да бъдат посочени поотделно по вид и по размер, както и всяка вреда в резултат на чие поведение е и в какво се изразява това деликтно поведение. В случая ищецът не е изложил твърдения, от които може да се обоснове наличие на достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, а бланкетното позоваване на отговорността по чл.2в от ЗОДОВ, при липса на конкретно посочване на съществено нарушение на правна норма на общностното право, прави иска изначално недопустим. В този смисъл са определения № 1187 от 18.05.2023 г. по ч. гр. д. №1703/2023 г на III ГО на ВКС и определение № 3974 от 30.08.2024 г. по ч.гр.д. № 2831/2024 г. на III ГО на ВКС. Въззивният съд е добавил и съображението, че цялостното поведение на ищеца представлява злоупотреба с права. Във връзка с мотивите на въззивния съд касаторът е поставил два въпроса. Първият от тях е дали националният съд е действал правилно, като е прекратил делото за нарушение на правото на Европейския съюз, когато жалбоподателят е бил осъден за престъпление, различно от повдигнатото му обвинение и по този начин е нарушено неговото право на ефективна защита и право да бъде информиран за естеството и причините на обвинението по чл. 47 и чл.48 от ХОПЕС и по Директива 2012/13/ЕС. Вторият въпрос е дали националният съд е имал право да прекрати делото на основание предполагаема злоупотреба с права, когато жалбоподателят е действал в рамките на своето право за защита по 47 и чл.48 от ХОПЕС и по Директива 2012/13/ЕС и твърденията за генериране на суми и отклоняване от присъдата не са доказани. Въззивният съд не е дал разрешение на първия въпрос, защото той се отнася до евентуалното деликтно поведение на ВКС, а не на посочения от ищеца ответник-Софийският районен съд. Потвърждавайки прекратяването на производството, въззивният съд се е произнесъл всъщност в съответствие с практиката на ВКС, която е цитирал. Решаващият довод в случая, който е възприет в определения № 4406 от 20.12.2022 г. по ч. гр. д. № 4239/2022 г. на III ГО и №60354 от 4.11.2021 г. по ч.гр. дело № 1126 по описа за 2020 г., е, че предявеният иск за обезщетение за вреди, причинени на ищеца резултат от допуснати от първоинстанционния съд нарушения на националното законодателство при администриране и разглеждане на дела е недопустим. Пороците на съдебните актове се отстраняват по реда на инстанционния контрол. Веднъж влезли в сила, те не могат инцидентно да се проверяват. Районният съд не е последна инстанция по спора, поради което и не отговаря за вредите, причинени от националния съд от очевидно нарушение на приложимото право на ЕС/ в този смисъл са решенията на СЕС от 13 юни 2006 г. по дело С-173/03, т.32 и 42, от 28 юли 2016 г. по дело С-168/15, т.20 и т.24, от 9 септември 2015 г. по C-160/14, т. 47/. Вторият въпрос касае допълнителния довод за недопустимост на иска поради злоупотреба с право от страна на ищеца. Тъй като основното съображение за недопустимост на предявения иск е достатъчно, за да обуслови прекратяването на производството, разрешението на този въпрос не е решаващо за изхода на спора, поради което не представлява основание за допускане на касационно обжалване. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение