Определение № 3621 от 25.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2689/2024 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Р. Димов срещу Определение № 1181 от 01.02.2024 г. по адм. дело № 1045/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено искането му за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 235 от 19.01.2024 г. на младши инспектор в отдел „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която на основание чл. 171, т. 1, б. ”б” от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) e приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на СУМПС, но за не повече от 18 месеца. В частната жалба се твърди, че предварителното изпълнение на ПАМ може да доведе до настъпването на значителни и трудно поправими вреди на лицето, тъй като същото работи като шофьор – снабдител. При тези съображения се иска отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго за спиране на предварителното изпълнение на административния акт. Ответникът – младши инспектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 230 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. По същество частната жалба е неоснователна. Процесната ПАМ е приложена на основание чл. 171, т. 1, б. ”б” ЗДвП. Фактическото основание за издаване на заповедта е, че водачът е отказал да бъде проверен с техническо средство Drugtest 5000. За да отхвърли искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, съдът е изложил мотиви, че трудностите, които изпълнението на заповедта ще причини на водача на автомобила, са несъпоставими с защитата на обществения интерес да не се допуска управление на МПС от лица, които са с нарушения на двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията поради употреба на алкохол, наркотични вещества и техните прекурсори. Определението е правилно. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК. Чл. 166, ал. 4 АПК предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Условията на чл. 166, ал. 2 АПК са следните: ако предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Правилно е прието от съда, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта не би могло да причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда. Жалбоподателят е обосновал искането си с посочване на служебни причини, за които не са представени доказателства. Целта на процесната ПАМ е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Като е приел, че предварителното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя със същата степен на значимост, административният съд е постановил правилен съдебен акт. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.