Определение № 783 от 26.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 235/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 157, ал. 4 ДОПК. Образувано е по частна жалба на „Болид-2020“ ЕООД, гр. Годеч, подадена чрез процесуалния му представител адв. Владимирова, против протоколно Определение № без номер от 15.12.2025 г., постановено по адм. дело № 11366/2025 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е оставено без уважение като неоснователно искането на „Болид – 2020“ ЕООД за спиране на предварителното изпълнението на Ревизионен акт /РА/ № Р-22002324005810-091-001 от 14.07.2025 г. на органи по при ходите при ТД на НАП – София, в частта му потвърдена с Решение № 1157 от 24.09.2025 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. София. Изложено е в частната жалба, че атакуваното определение е неправилно, като от изложеното се налага изводът за поддържани касационни основания по чл. 209, т. 3 във вр. с чл. 236 от АПК - необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Конкретно се сочи, че необосновано спрямо съдържанието на самото искане и приложените към него доказателства съдът е приел, че предложеното като обезпечение движимо имущество се изчерпва единствено и само с един актив на дружеството, поради което и неправилна е и преценката на съда, че общата стойността на имуществото, върху което са наложени обезпечителни мерки от органите по приходите, и това, предложено като обезпечение, не покрива изцяло сбора от главницата и лихвите на установените с РА публични държавни вземания. Иска отмяна на обжалваното определение и спиране изпълнението на РА. Ответникът по частната жалба Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, чрез процесуални се представител изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да остави без уважение искането на жалбоподателя за спиране допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на РА № Р-22002324005810-091-001 от 14.07.2025 г. на органи по при ходите при ТД на НАП – София, в частта му потвърдена с Решение № 1157 от 24.09.2025 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. София, административният съд е приел, че по делото са налични доказателства за наложени обезпечителни мерки от публичен изпълнител – запор върху собствени на дружеството МПС на обща стойност 237 500 лева, но застрахователната стойност на предложеното като обезпечение имущество – верижен багер, марка Хюндай с рег. № [рег. номер], е 105 000 лева, поради което така установената обща стойност не покрива размера на обжалваната по съдебен ред и непогасена част от определените с РА публични задължения (общо 378 993,68 лева главница и лихви към датата на подаване на искането), поради което не са изпълнени предпоставките на чл. 157 ал. 3 и ал. 4 от ДОПК. Допълнително е изложил и аргумент, че не са ангажирани доказателства за това, че останалите МПС: товарен автомобил „Камаз“ с рег. № [рег. номер], товарен автомобил „Камаз“ с рег. № [рег. номер] и влекач „Волво ФН“ с рег. № [рег. номер], са „чисти от други обезпечения, наложени в полза на други кредитори“. Обжалваното определение е неправилно. С чл. 157 от ДОПК са установени условията и редът за спиране изпълнението на РА в хода на съдебното производство. Нормата на чл. 157, ал. 2 ДОПК предвижда, че административният съд по искане на жалбоподателя, може да спре предварителното изпълнение на РА в обжалваната част, като към искането следва да се приложат доказателства за направено обезпечение в размер на главницата и лихвите, към датата на подаване на искането, а когато не е наложено обезпечение, искането да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. Преценката за наличие на предпоставките за спиране се извършва по реда на чл. 153, ал. 3 - 5 ДОПК. В конкретния случай, не е спорно, че не сме изправени пред хипотезата на чл. 153, ал. 4 от ДОПК. От друга страна на лице са надлежни доказателства за наложени от органите по приходите относими обезпечителни мерки – запор върху движимо имущество на длъжника, но на обща стойност 170 500 лева, а не както се поддържа от частния жалбоподател и очевидно е възприето и от съда – на обща стойност 237 500 лева. Представено е Постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК изх. № С-250022-139-001438 от 04.08.2025 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – София, с което е надлежно продължено действието на наложените предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 от ДОПК във връзка с обезпечаване установените именно с процесния РА публични вземания и необосновано от ответната страна се твърди липсата на такива доказателства. От друга страна общата стойност на запорираното имущество, съгласно посоченото Постановление, е 170 500 лева. Що се касае до представеното Постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК изх. № С250022-139-0001827 от 16.09.2025 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – София, същото се преценя като несъотносимо за настоящото производство, доколкото предприетите обезпечителни мерки са с цел гарантиране събиране установените с друг (различен от процесния) РА публични вземания. Най сетне в конкретния случай се предлага и налагането на обезпечителна мярка „запор“ върху собствени на „Болид-2020“ ЕООД движими вещи, различни от тези, предмет на визираното постановление на публичния изпълнител. Принципно правилно съдът е извършил преценка относно обстоятелството дали стойността на това имущество, в съвкупност с тази на активите върху които е наложена вече обезпечителна мярка, покрива общо всички задълженията по РА - главница и лихви, последните към датата на подаване на искането (чл. 157, ал.3 във вр. с чл. 153, ал. 3 от ДОПК). Необосновано и неправилно първоинстанционният съд е приел, че тази нормативно установена предпоставка не е изпълнена при събраните по делото доказателства. Основателно е релевираното в частната жалба оплакване, че съставът на АССГ е коментирал единствено и само предложената като обезпечение Строителна техника (верижен багер), марка Хюндай R380LC-9A, с рег. № [рег. номер], със застрахователна стойността (принципно именно тя е меродавна – виж чл. 195, ал. 6, т. 1 от ДОПК) от 105 000 лева, като не е взел предвид наличието и на други МПС, собственост на длъжника (така приложените заверени копия от Свидетелства за регистрация Част I), върху които е направено предложение за налагане на обезпечителни мерки – Товарен автомобил Камаз 6520 с рег. № [рег. номер] със застрахователна стойност 45 000 лева, товарен автомобил Камаз 6520 с рег. № [рег. номер] със застрахователна стойност 45 000 лева и влекач Волво ФХ с рег. № [рег. номер] със застрахователна стойност 50 001 лева. От представените по делото доказателства (Постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК изх. № С-250022-139-001438 от 04.08.2025 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – София и застрахователните полици) се установява, че общата застрахователна стойност на активите (моторни превозни средства и земеделска/горска техника), спрямо които са наложени обезпечителни мерки, респ. е направено предложение за налагане на запор, е 415 501 лева. Тази застрахователна стойност следва да бъде взета в предвид, съобразно правилото на чл. 195, ал. 6, т. 1 ДОПК. Към датата на подаване искането за спиране, общият размер на задължението по РА е 378 993,68 лева, от които 290 039,64 лева главница и лихви 88 954,04 лева (така молбата на ответника на л. 135 от досието на адм. дело № 11366/25 г.). Като краен резултат следва да се приеме, че стойността на обезпеченото и предложеното като обезпечение имущество надхвърля непогасения към релевантния за спора момент размер /главница и лихви/ на установените с РА в обжалваната му част публични задължения. Действително, както настоява и ответникът, при преценка за наличието на предпоставките на чл. 153 от ДОПК, съдът следва да отговори и на въпроса, дали направеното, съответно предложеното обезпечение гарантира правото на държавата да получи удовлетворение на вземането, установено с ревизионния акт - а именно дали длъжникът е единствен собственик, има ли привилегировани кредитори - дали върху активите са наложени ипотеки или особени залози, има ли други наложени възбрани или запори върху същите активи в полза на други кредитори или за обезпечаване на задължения по други подлежащи на изпълнение актове, както и налице ли са други относими факти и обстоятелства. При тази преценка административният съд се ръководи вкл. и от принципа за бързо и ефективно евентуално принудително събиране на публичните вземания. Такава преценка съставът на АССГ е извършил, но тя е неправилна. Не могат да се споделят доводите, следващи очевидно становището на ответника, че не били представени доказателства коментираните по горе активи да „са чисти от други обезпечения, наложени в полза на други кредитори“. Касае се до отрицателен факт, който според общите правила не подлежи на доказване, като в доказателствена тежест за ответника, при твърдения за наличието на наложени предходни запори и друг факт от рода на посочените по-горе, е да установи този положителен факт от обективната действителност, от който черпи благоприятни за себе си правни последици. По делото липсват такива доказателства. Изложеното, преценено в съвкупност с обстоятелството, че самият публичен изпълнител е счел, че активи от рода на коментираните, са годни да обезпечат едно бързо и ефективно евентуално принудително изпълнение, обосновава и извода за наличието на всички нормативно установени предпоставки на нормата на чл. 153 от ДОПК. С оглед изложеното настоящият касационен състав счита, че няма пречка изпълнението на ревизионния акт да се спре, като на основание чл. 153, ал. 5 във вр. с чл. 157, ал. 3, изр. последно от ДОПК се задължи компетентният публичен изпълнител да наложи обезпечителни мерки - запор върху предложеното като обезпечение имущество, собственост на длъжника. Предвид изложеното по-горе обжалваното определение е неправилно и подлежи на отмяна. Ще следва да се постанови друго определение от настоящият съдебен състав /съгласно новелата на чл. 235, ал. 1 от АПК/, по силата на което да се спре изпълнението на Ревизионен акт № Р-22002324005810-091-001 от 14.07.2025 г., поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт (РАПРА) № П-22002325168463-003-001 от 10.09.2025 г. и двата на органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1157 от 24.09.2025 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. София, в обжалваната му част, като се изпрати преписката на компетентния публичен изпълнител за налагане на запор върху предложените от длъжника движими вещи. Водим от горното и на основание чл. 235, ал. 1 във вр. с чл. 157, ал. 4 от АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение: