Определение № 4100 от 18.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3327/2023 г.

Производството е с правно основание чл.248 ГПК. Постъпила е молба с вх.№ 11284 от 27.06.2024г., подадена от процесуалният представител на касатора, адвокат М., с искане за изменение на постановения окончателен акт- решение № 375 от 18.06.2024г. в частта му за разноските, като – пред вид изхода от делото - му бъде определено адвокатско възнаграждение за осъщественото от него, на основание чл.38, ал.2 ЗА, процесуално представителство в първата и във въззивната инстанция /доколкото с постановения акт му е определено такова само за касационната инстанция/. В предоставения срок е постъпило становище от ответната страна ЗК „Лев Инс“ АД за неоснователност на искането поради две причини: 1.Искането е подадено на 27.06.2024г. в 16.41ч., след като на същия ден, но в 10.11ч. касаторът е подал молба в деловодството на ОС Видин, с която е заявил, че оттегля дадените на адвокат М. пълномощия и 2. Съгласно чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има страната, в чиято полза е решен спора, а в първата и въззивната инстанция спорът не е решен в полза на ищеца Ц. Г., чийто представител е бил адвокат М.. От третото лице помагач не е постъпило становище в предоставеният му седемдневен срок, независимо че лично е бил надлежно уведомен за искането на 14.08.2024г. Настоящият състав на Върховен касационен съд, пред вид направеното искане, с оглед материалите по делото, съобразно закона и установената съдебна практика, намира следното: С постановения окончателен акт /решение № 375 от 18.06.2024г./, настоящият съдебен състав е отменил постановените актове и е уважил предявения като частичен иск, присъждайки в полза на Ц. Т. Г. обезщетение за причинените му неимуществени вреди от непозволено увреждане - ПТП, настъпило на 17.07.2018г., в размер на 25 500лв. Със същия акт е определил и възнаграждение в размер на 2 500лв. в полза на адвокат М. за осъщественото от него пред касационната инстанция процесуално представителство на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Видно от мотивите на постановения акт, възнаграждение за първата и въззивната инстанции не е определяно. Имайки пред вид изложеното и като констатира, че адвокат М. е осъществявал на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА процесуално представителство в полза на Ц. Т. Г. и пред първата, и пред въззивнята инстанция /вж.договор за процесуално представителство на стр.5 от гр.д.№2992/2018г.на ВРС/, настоящият съдебен състав намира подадената молба за основателна. Съгласно чл.2, ал.2 от Наредба №1 от 2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения - в случаите по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата полагащото се адвокатско възнаграждение се определя от съда по реда на посочената Наредба №1 /2004г. Доколкото - съгласно чл.2, ал.4 от същата - възнагражденията за процесуално представителство се дължат за всяка инстанция, неоснователни се явяват направените от ответната страна възражения за недължимост на претендираните суми пред вид подадената след приключване на съдебното производство молба за оттегляне на правомощията и липсата на позитивен изход от спора. В случая от значение е безспорното обстоятелство, че както в касационната, така и в първата, и във въззивната инстанции процесуалното представителство се е осъществявало - винаги по реда на чл.38, ал.2 от ЗА - от адвокат М.. При осъществяване на процесуално представителство по реда на чл.38, ал.2 ЗА, съгласно посочената норма, съдът дължи определяне на възнаграждение. Възнаграждението е за вече положеният от адвоката труд и съгласно чл.2, ал.4 от Наредба №1 /2004г. то е дължимо за всяка инстанция. Изискването на чл.78, ал.1 ГПК е налице, защото релевантен е крайният изход от спора и той е в полза на представляваното лице. Съобразявайки изложеното, направеното искане е основателно и на адвокат М. следва да се присъди възнаграждение от по 2 500лв.за всяка една от инстанциите. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение