Определение № 180 от 26.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 761/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, т.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „ЧЕЗ Електро България“ АД срещу протоколно определение от 14.03.2022 г. по в.т.д.№16/2020 г. на САС, с което на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК производството по делото е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по а.х.д.№1956/2021 г. на АС София град. В частната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като се иска отмяната му. Ответникът по частната касационна жалба „Екобулкос“ ЕООД не заявява становище. „Национална електрическа компания“ ЕАД – трето лице помагач на страната на „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД навежда доводи за основателност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния законов срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е посочил, че с постановеното първоинстанционно решение е прието, че предявените искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.31 от ЗЕВИ и по чл.86,ал.1 от ЗЗД са неоснователни, тъй като цената на продадената електроенергия е тази по т.14 от решение №Ц-14/01.07.2014 г. на ДКЕВР. Установил е, че този индивидуален административен акт касае утвърдените цени за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, когато инвестицията се подпомага със средства от национална или европейска схема за подпомагане, както и че валидността на акта е оспорена по административен ред. В този смисъл е достигнал до извод, че евентуалното прогласяване на нищожността на т.14 от решение №Ц-14/01.07.2014 г. на ДКЕВР ще има значение за правилното решаване на спора, поради което на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК е спрял производството по делото. Определението е неправилно. Изразеното от въззивния съд становище е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 60073 от 16.11.2021 г. по т.д.№1184/2020 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, определения по ч.т.д.№1628/2019 г., ч.т.д.№985/2021 г., ч.т.д.№429/2021 г. на ВКС, ТК, Второ отделение и по ч.т.д.№926/2021 г. и ч.т.д.№595/2021 г. на ВКС, ТК, Първо отделение и мн.др. В посочените съдебни актове в обобщение се приема, че с разпоредбата на чл.13, ал.9 от ЗЕ е дерогиран суспензивният ефект на обжалването на индивидуалния административен акт, предвиден в чл.166, ал.1 АПК, като е допуснато предварително изпълнение на невлезлите в сила решения, издавани от КЕВР, предвид значимостта на регулираните обществени отношения. По силата на законово регламентираното предварително изпълнение на този индивидуален административен акт, независимо от обжалването на последния, следва за процесния период да се зачетат правните последици, към които е насочен. Спирането на производството поради висящността на административното производство по оспорване на решението на КЕВР означава неприлагане на правните последици на издадения акт, т.е. индиректно би довело до спиране на изпълнението на решението на КЕВР, което е недопустим правен резултат. Настоящият състав възприема даденото разрешение, поради което постановеното определение за спиране на производството поради наличие на висящо административно дело, следва да бъде отменено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,