Определение № 4652 от 07.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10132/2024 г.

Производството е по чл.248, ал.1 ГПК вр. чл.144 АПК. Постъпила е молба, озаглавена "частна жалба" от адв. С. Минчева, като пълномощник на ответника по касация сдружение "Сдружение Азбукари", с която се иска изменение на решение №2534/12.03.2025 г. по адм.дело №10132/2024 г. на Върховния административен съд (ВАС), пето отделение в частта за разноските, като бъде присъдено адвокатско възнаграждение за производството пред ВАС на адв. Минчева за оказаната от нея безплатна адвокатска помощ по реда на чл.38, ал.2 ЗА. Ответникът по искането и касационен жалбоподател - Комисията за защита от дискриминация (КЗД), не взима становище по молбата. Останалите ответници по искането - Министерство на образованието и науката (МОН), М. Щ. К., с адрес в гр. София и Център за образователна интеграция на децата и учениците от етнически малцинства (ЦОИДУЕМ), гр. София, не взимат становище. Молбата е допустима като подадена в срок, от надлежно упълномощено лице и при представен списък за разноските по делото. Същата, разгледана по същество е неоснователна. В мотивите на решение №2534/12.03.2025 г. по адм.дело №10132/2024 г. по делото е посочено, че независимо от изхода на делото, няма възможност за присъждане на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника по касация по чл.38, ал.2 ЗА, тъй като цитираният текст обвързва дължимостта на адвокатското възнаграждение за оказана безплатна правна помощ с осъждането на насрещната страна за разноски в съответното производство. В настоящето производство пред ВАС ответникът по касация не е направил разноски, поради което касаторът не може да бъде осъден за разноски и следователно липсва кумулативно необходима предпоставка по чл.38, ал.2 ЗА за присъждане на адвокатско възнаграждение по този ред. Това тълкуване на правната норма на чл.38, ал.2 ЗА е свързано с изричния й текст, според който в случаите по ал. 1 (тоест на оказана безплатна адвокатска помощ), ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. В случая такъв осъдителен диспозитив в решението на ВАС няма, поради факта, че ответникът не е направил разноски и липсва кумулативно необходима предпоставка по нормата на чл.38, ал.2 ЗА. Последната не обвързва присъждането на адвокатско възнаграждение по този ред с изхода на делото за разлика от нормите на ГПК и АПК, но тъй като е специална норма, същата е единствено приложима в хипотезата, когато на оказалия безплатна адвокатска помощ адвокат се присъжда адвокатско възнаграждение, дължимо от другата страна. Независимо дали настоящият съдебен състав намира нормата на чл.38, ал.2 ЗА за справедлива или не, същата урежда различни предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение по този ред спрямо предвиденото относно разноските в ГПК и АПК, които в случая не са налице. Изричната норма на специалния закон не дава възможност да се игнорира втората кумулативно необходима предпоставка и да се присъди адвокатско възнаграждение, само поради наличието на оказана безплатна адвокатска помощ, както се твърди в искането. Предвид изложеното липсват основания за изменение на решението в частта за разноските, поради което молбата за изменение на решението в частта за разноските следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното Върховният административен съд, пето отделение