Решение № 12723 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1360/2015 г.

Решение № 12723 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1360/2015 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на кмета на община Варна и "Ем Лизинг" ЕООД, гр. Варна, против решение по адм. д. № 4405/2013 г. по описа на АС - Варна. "Ем Лизинг" ЕООД, гр. Варна, навежда доводи за неправилност на решението в отхвърлителната част с оплаквания за необоснованост, материална незаконосъобразност и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът не е ценил писмено доказателство - удостоверение за наличие или липса на задължения изх. № УД102402/20.09.2010 г., което представлява официален свидетелстващ документ. За периода от закриване на партидите на МПС данъкът не се дължи, а като е приел обратното и административният орган, и съдът променят фактическия състав, от който възниква публично задължение. Дори да се приеме, че има нарушения при закриване на партидата, това не следва да има за последица начисляване на лихва. Освен това данъкът като главница и лихви не са определени по години в разпоредителната част на акта. Кметът на община Варна оспорва решението в отменителната част, като развива съображения за материална незаконосъобразност. За периода от 20.07.2006 г. до 22.02.2010 г. автомобилът е бил собствен на дружеството, поради което плащането на данъка от друго лице "Феникс лизинг" ООД по друга партида е без значение. Претендира разноски. Представителят на ВАП намира касационните жалби за неоснователни по съображения подробно изложени. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК от страните по делото, намира същите за допустими. Разгледани по същество, са неоснователни по следните съображения: С решение № 2637/17.11.2914 г. по адм. д. № 4405/2013 г. по описа на АС - Варна е отменен РА № МД-РА-008/12.08.2013 г. на началник отдел "КРДПС" при Община Варна в частта, в която е установен за дължим данък върху превозно средство в размер на 391,61 лв. главница и 191,72 лв. лихви за данък превозни средства за 2008, 2009 и за м. 01 - 02.2010 г. за фиат Улисе с рег. № В6247СТ. В останалата част жалбата е отхвърлена като неоснователна. Присъдени са разноски в полза на "ЕМ Лизинг" ЕООД при компенсация в размер на 46,38 лв. Първоинстанционното съдебно производство е образувано по жалба срещу ревизионен акт МД-РА-008/12.08.2013 г. на началник отдел "КРДПС" при Община Варна, с който са установени задължения за данък за превозни средства за ревизиран период 2008 - 2012 г. в размер на 9738.71 лв. главница и 4095.31 лв. Жалбоподателят е оспорил дължимостта на данъка за четири автомобила: 1/ лек автомобил БМВ 525 с рег. № 8145КА, 2/ лек автомобил Опел Фронтера с рег. № В9122СН, 3/ лек автомобил Ауди A3 с peг. № В5723СР и 4/ лек автомобил Фиат Браво с peг. № В1553КА, с твърдение, че са заплатени. По отношение на други 26 бр. автомобили е оспорил дължимостта им, а именно: Киа Спортидж с peг. № В0109СС, Мерцедес 190Е с peг. № В0692КМ, Пежо 309 с peг. № В4795КВ, Мерцедес 190Е с peг. № В2543СН, Пежо 205 с peг. № В2833СВ, Рено 21 с peг. № В5213СХ, Опел Вектра с peг. № В6000СВ, БМВ 318И с peг. № В5054СР, Опел Сенатор с peг. № В8178СС, БМВ 520И с peг. № В8411СК, Рено 21 с peг. № В8700СС, Мерцедес 260СЕ с peг. № В8949СМ, Юго Флорида с peг. № В9133АН, БМВ 318И с peг. № В0140КМ, Пежо 605CJI с peг. № В1316КМ, Мерцедес Л 90Е с peг. № В6021КА, Опел Корса с peг. № В6892СР, Мерцедес 200 с рег. № В4666СР, Рено Туинго с рег. № 1213СМ, Ауди 100 с рег. № В5540СР, Мицубиши Галант с peг. № В3402КК, Мерцедес 200 с рег. № В5559СН, Алфа Ромео 164ТД с peг. № В6966СС, Рено 19 с рег. № В7153СМ, Рено Експрес 1,6 ТД с peг. № В6356СР и Мерцедес 123 с рег. № В5856СН. Неоснователно е оплакването на касатора, че решението е необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил установените по делото факти. Изложил е изводи относно всеки един автомобил поотделно и е изградил изводи въз основа на обстоятелства, доказани с допустими доказателствени средства. Правилни са изводите, че удостоверението по чл. 87, ал. 6 от ДОПК издадено от Дирекция "Местни данъци" при общината за липсата на публични задължения не обвързва административните органи в ревизионното производство по чл. 110 - 119 от ДОПК вр. с чл. 4 от ЗМДТ. Удостоверението е констативен административен акт, с който се удостоверява факт с правно значение, но нито създава, нито погасява публичното задължение. Поради това в ревизионното производство административният орган не е обвързан от него, защото ревизионният акт е декларативен административен акт за установяване на възникнали по силата на закона публични задължения. Закриването на партидите на леките автомобил въз основа на представени фактури и служебното им откриване впоследствие представляват фактически действия на общинската администрация и са ирелевантни за спора. Данъкът се дължи по силата на закона за всяко моторно превозно средство от регистрацията му до прекратяване на регистрацията - чл. 58, ал. 4 от ЗДвП. Правото на собственост върху моторно превозно средство нито се придобива, нито се прекратява с вписвания или заличавания, извършени от длъжностни лица при общината. Съгласно чл. 144, ал. 1 от ЗДвП собствеността се прехвърля с писмен договор, а когато автомобилът е регистриран, подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени. Поради това са материално законосъобразни изводите на съда, че данъкът се дължи от жалбоподателя от датите на регистрация за всеки автомобил, съгласно чл. 53 от ЗМДТ до прехвърляне на собствеността с договор с нотариално заверени подписи. По делото е установено, че за повечето от 26-те автомобила фактурите са издавани преди сключване на договор по чл. 144, ал. 2 от ЗДвП. Правилно административният орган и съдът приемат за релевантен момента на сключване на писмените договори, а не датата на издаване на фактурите. Няма нито доводи, нито доказателства ангажирани от жалбоподателя, че за посочените 26 автомобила данъкът е плащан по други партиди. Като обсъдил фактите относно принадлежността на правото на собственост, данъчен период, определен по чл. 58, ал. 4 от ЗДвП до прекратяване на регистрацията на автомобили поради бракуване и до прехвърляне на собственост с писмен договор с нотариално заверени подписи, съдът е постановил правилно решение. Обосновани и материално законосъобразни са правните изводи за законосъобразност на ревизионния акт в частта, в която са определени данъци за лек автомобил БМВ 525 с рег. № 8145 КА, Опел Фронтера с рег. № В9122СН, Ауди A3 с рег. № В5723СР и лек автомобил Фиат Браво с peг. № В1553 КА, въз основа на събрани в ревизионното производство доказателства за максималната мощност на автомобилите. Размерът на данъка се определя въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, което е предоставило данните по реда на чл. 54, ал. 2 от ЗМДТ. Правилно е решението и в частта, в която е отменен РА относно установено публично задължение за лек автомобил Фиат Улисе с peг. № В6247СТ. Съдът е установил, че автомобилът е деклариран от друго дружество "ФЕНИКС ЛИЗИНГ" ООД и като данъкът е платен. Поради това правилно е отменил РА в тази част, в която е установен данък в размер на 391.61 лв. главница и лихва в размер от 191.72 лв. Неоснователно е оплакването относно дължимостта на лихвите. Съгласно чл. 175 от ДОПК за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон. Данъкът върху превозни средства се плаща по чл. 60 от ЗМДТ на две равни вноски в сроковете от 1 март до 30 юни и от 30 октомври до края на годината, за която е дължим, а след изтичането на така установените срокове се начисляват лихви за забава. Поради това решението е правилно и в частта относно лихвите. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че двете касационни жалби са неоснователни, а първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Поради това страните не си дължат разноски за настоящата инстанция. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, VII отделение