Определение № 453 от 07.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 2165/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК, във вр. чл. 130 ГПК. Образувано е по частната жалба (с вх. № 8581 от 13.ХІ.2020 г.) на В. Л. Л. от София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 192 на тричленен състав на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение, от 8.Х.2020 г., постановено по т. д. № 2366/2020 г., с което – при преценка за недопустимост на исковете - е било прекратено образуваното по реда на чл. 47, т. 4 ЗМТА и чл. 47, ал. 2 ЗМТА производство за отмяна на арбитражно решение № 2369/12.ХІІ.2013 г., респ. - за прогласяване на същия акт на АС при сдружението с нестопанска цел „Арбитер Юстициарум“ по арб. дело № 2369/2013 г. за нищожен. Поддържайки общо оплакване за неправилност на атакуваното прекратително определение по чл. 130 ГПК на предходния тричленен състав на ВКС, частният жалбоподател В. Л. претендира: „отменяването му изцяло и да бъде разгледано делото, така, както е поискано в първоначално депозираната искова молба“. Инвокират се доводи, че в процесния случай бил спазен преклузивния тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА за предявяване на иск за отмяна на арбитражно решение, тъй като съставът на ВКС погрешно бил приел, че връчването на препис от процесното арбитражно решение на настоящия частен жалбоподател е било извършено надлежно по реда на чл. 46, ал. 2, изр. 1-во in fine ГПК „чрез С.Л.И. –управител на „Зоо Маниак“ ЕООД, което дружество към този момент е работодател на ищеца“, но тази констатация не отговаряла на истината, понеже в изпратено от Националния осигурителен институт до ВКС писмо (вх. № 5367/7.VІІ.2020 г.) било посочено, че: „Няма подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ за сключен трудов договор със „Зоо Маниак“ ЕООД /ЕИК[ЕИК]/“. По реда на чл. 276, л. 1 ГПК ответното по частната жалба „Профи Кредит България“ ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ писмено е възразило чрез своя юрисконсулт /И.П./ по основателността й, претендирайки за потвърждаване на атакуваното с нея прекратително определение на предходния 3-членен състав на ВКС, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. (триста лева) - на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Търговецът навежда доводи на плоскостта на чл. 13.4. от своите ОУ, която клауза предвиждала фингирано връчване на призовките и съобщенията в арбитражното производство /“на петия работен ден от изпращането им от арбитъра“/, а това правило било приложимо и към връчване на препис от арбитражното решение. В настоящия си състав Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна /ищец/ в прекратеното исково производство пред ВКС за отмяна на арбитражно решение по реда на чл. 47 ЗМТА, същата ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. При преценката си за надлежно извършено връчване на датата 31.VІІ.2015 г. - по реда на чл. 46, ал. 2, изр. 1-во in fine ГПК - на препис от арбитражното решение, чиято отмяна настоящият частен жалбоподател е искал, предходният тричленен състав на ВКС е приел, че съществуването /към горепосочения меродавен момент/ на трудово правоотношение между Л. и "Зоо Маниак" ЕООД се доказва „от приетия по делото и неоспорен от страните официален документ от НОИ - справка от 23.VІ.2020 г. от Регистъра на трудовите договори, изпратена с писмо изх. № Ц 1046-40-840Н1 от 3.VІІ.2020 г.“, според която трудовият договор на ищеца със „Зоо Маниак“ ЕООД е бил сключен на 10.VІ.2015 г. При липса на данни същият договор да е бил прекратен към датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение (31.VІІ.2015 г.), издадена от съответния ЧСИ въз основа на изпълнителен лист, възпроизвеждащ диспозитива на процесното осъдително арбитражно решение, решаващият правен извод в атакуваното прекратително определение на ВКС е, че това търговско дружество е имало качеството „работодател“ на ищеца и затова валидно е могло да приема изпратените до Л. книжа на арбитражния съд. Въз основа на извършена от предходния тричленен състав на ВКС по реда на чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ служебна справка, последователно е било разграничено, че макар понастоящем дружество с фирмено наименование „Зоо Маниак“ да не съществува, доколкото през 2016 г. последното е променило фирмата си на „БГР Такс Адвайзърс“, то данните, съдържащи се в изходящото от НОИ писмо до съда за „БГР Такс Адвайзърс“ ЕООД за календарната 2015 г., т.е. за периода до промяната на фирменото му наименование, всъщност се отнасят до едноличното дружество с ограничена отговорност, действало – през 2015 г. - с фирмата „Зоо Маниак“, което обстоятелство с категоричност потвърждава ключовият за изхода на делото извод на ВКС за проведено валидно връчване по реда на чл. 46, ал. 2, изр. 1-во fine ГПК – на поканата за доброволно изпълнение на процесното арбитражно решение. В заключение, не се констатира допусната от предходния тричленен състав на ВКС „грешка“, щом като резултатността на извършената по негов служебен почин справка в ТР /по реда на чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ/ е била основана върху останалия непроменен единен идентификационен код на търговеца с горните две фирмени наименования, както той е бил посочен в мотивите на стр. 128 от атакуваното прекратително определение /ред 9-и/, а именно: „203230250“. Следователно доводите на частния жалбоподател за неправилност на атакуваното прекратително определение на ВКС, навеждани сега на плоскостта на разпоредбата на чл. 62, ал. 5 КТ, следва да се квалифицират като правно несъстоятелни, доколкото представляват преклудирано, съгласно чл. 193, ал. 1, изр. 2-ро ГПК, оспорване на онзи официален документ от НОИ (справка от регистъра на трудовите договори), срещу приемането на който като доказателство за спазване на срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, страните в исковото производство не са възразявали. Отделно от това – предвид устройствения й характер - въпросната разпоредба от КТ е съвършено неотносима към разрешаване на конкретния случай. При този изход на делото в настоящето частно производство по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК и предвид направеното изрично писмено искане за това, в полза на ответното по частната жалба търговско дружество се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. (триста лева). Мотивиран от горното Върховният касационен, Търговска колегия, Първо отделение