Решение № 13749 от 16.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4015/2019 г.

Решение № 13749 от 16.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4015/2019 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 202 от 30.01.2019 г., постановено по адм. д. № 369/18 г. Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на М. Халил с [ЕГН] с ЕТ "Триъгълника — М. Халил" с ЕИК: ********* срещу ревизионен акт № Р-16000915010025-091-001 от 07.07.2016 г., в обжалваната и потвърдена част с Решение № 642 от 15.09.2016 г. на директор дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 1535,49 лв., ведно с лихви, за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2014 г. – в размер на 2 330,97 лв. и по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 554,66 лв., ведно с лихви, както и са начислени лихви за забава за закъсняло внасяне на осигурителни вноски за ДЗПО и УПФ за 2014 г. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Д"ОДОП"-гр. Пловдив разноски по делото в размер на 1746, 38 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от М. Халил, чрез пълномощника му адвокат С. Хаджиева. В същата се правят оплаквания, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съответни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – гр. Пловдив и и да постанови ново по съществото на спора, с което да отмени процесния ревизионен акт изцяло. Претендира разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив в писмен отговор оспорва жалбата по подробно посочени в него съображения. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на М. Халил срещу ревизионен акт № Р-16000915010025-091-001 от 07.07.2016 г., в обжалваната и потвърдена част с Решение № 642 от 15.09.2016 г. на директор дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП. Съдът е описал подробно и систематично установената фактическа обстановка по време на ревизията – издадените заповеди във връзка с провеждането на ревизията, извършените процесуални действия по събиране на доказателства и резултатите от тях, основанията, които са дали на органа по приходите основание да приеме за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК, поради което ревизията е проведена по специалния ред на чл. 122 и сл. от същия кодекс. Направена е констатация, че изводът на органа по приходите за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК е обоснован на събраните по делото доказателства, като възраженията на ответната страна в обратния смисъл се явяват неоснователни. Съдът е направил анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК за определяне на данъчната основа. Такъв е направен и на представените договори за паричен заем с физически лица за доказване на твърденията на страната за наличие на парични суми. Дадено е тълкуване на договора за заем съгласно чл. 240 от ЗЗД като реален такъв, като е посочено, че спорните обстоятелства между страните се свеждат до това, дали заемодателите са разполагали с парични средства да представят същите в заем и факта на предаване на парите. По отношение на твърдяните договори за заем за предоставяне на парични средства и дарения съдът е приел, че ангажираните от страната доказателства, в това число и гласни такива, не установяват по категоричен начин реалното получаване в заем или като дарение на тези суми. На база на това съдът не е кредитирал заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, доколкото изчисленията в него са основани на включване в паричния поток на суми през съответните години от парични заеми, които не се приемат за дадени от заемодателите, съответно получени от заемодателя. При така направените изводи съдът е приел за правилно определената данъчната основа за отделните години от ревизирания период и съответно размера на задълженията за данък общ доход и лихвите за забава. Решението на Пловдивския административен съд е правилно и законосъобразно. В първоинстанционното производство е допусната съдебно – счетоводна експертиза, разпитани са двама свидетели – Г. Стоянов и Х. /баща на жалбоподателя/, събрани са доказателства по реда на чл. 192 от ГПК. Оплакванията на касатора против решението са свързани с изводите на съда налице ли са реално сключени договори за заем и дарение. По така направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: В хода на ревизията е установено, че за ревизираните данъчни периоди 2013 – 2014 г. са налични обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК, което е довело до провеждане на ревизията по особения ред. Безспорно е, че през процесния ревизиран период на 2014 г., от страна на ревизираното лице са реализирани приходи от дейност по застраховане на МПС - изплатени комисионни от ЗК "Лев инс", за които са издадени съответните фактури, и които приходи не са отразени от ревизираното лице в ГДД и в счетоводните регистри за процесния период. За опровергаване на констатациите, че е налице несъответствие между приходите и разходите, още в хода на данъчното производство ревизираното лице е изложило доводи и ангажирало доказателства, че е получило дарения и заеми от физически лица. Представените в тази насока доказателства и изложените доводи от страната са подробно обсъдени от първоинстанционния съд. Съдът е обосновал изводите си защо приема, че не са налице достатъчно доказателства за направени дарения и реално сключени договори за заем с посочените размери и физически лица, поради което те не опровергават констатациите на ревизионния акт. За получени суми като дарение от близки лица са представени съответни договори, но същите са частни документи без нотариална заверка и без достоверна дата и не могат да служат като безспорни доказателства за възникването на отразените юридически факти от една страна, а от друга – обосновано и правилно съдът е приел, че въз основа на събраните доказателства не може да се формира безпротиворечив извод, че физическите лица – дарители по представените договори, са разполагали с необходимите суми. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни, като наведените в касационната жалба оплаквания за необоснованост на решението в тази му част се явяват неоснователни. При правилно тълкуване на същността на договора за заем като реален такъв – чл. 240, ал. 1 от ЗЗД обосновано е акцентувано на наличието на парични суми при заемодателите и тяхното фактическо предаване на заемателя и предвид наличните доказателства правилно е прието, че не е доказано наличието на парични суми при посочените физически лица, които те да предадат в заем на ревизираното лице или нейния съпруг. Като косвени обстоятелства в подкрепа на изводите на съда са както невръщането на получените в заем суми към момента на провеждане на ревизията, така и към днешна дата, а така също и обстоятелството, че в повечето договори няма нарочно отбелязване относно срока, в който следва да бъдат върнати сумите. Неоснователни са и оплакванията относно невзети предвид приходи от продажба на МПС и излишъци, констатирани в ревизията на съпругата на М. Халил, доколкото същите са отразени в заключението на вещото лице, което съдът не е кредитирал по – подробно изложени мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. Предвид гореизложеното следва да бъде прието, че решението на административния съд не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Ответникът не се е явил и не се е представлявал в съдебно заседание, поради което следва да му се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 310 лв. съобразно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение,