Определение № 3480 от 08.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4594/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. И. И., И. С. И., действаща чрез своя баща и законен представител С. И. И., Н. С. М. и Н. С. М., чрез адв. Р. Б. и адв. Р. Б., против разпореждане № 161 от 27.06.2023г. по възз. гр.д. № 398/2022г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане и се иска неговата отмяна. В срок не е постъпил отговор на частната жалба от ответниците. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение, намира следното: С решение № 97 от 01.06.2023г. по възз. гр.д. № 398/2022г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново е потвърдено решение № 260002/20.04.2022г. по гр.д. № 72/2018г. Окръжен съд-Габрово, с което Д. Р. А., С. М. К. и МБАЛ „Д-р Тота Венкова“, гр. Габрово са осъдени да заплатят солидарно на ищците С. И. И., И. С. И., действаща чрез своя баща и законен представител С. И. И., Н. С. М. и Н. С. М. обезщетения за претърпени неимуществени вреди. След постановяване на въззивното решение е постъпила молба от ищците за издаване на изпълнителен лист за присъдените на всеки от тях обезщетения за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, както и за присъденото адвокатско възнаграждение за първата и въззивната инстанция. Съдът е постановил издаване на изпълнителен лист срещу ответниците – физически лица за присъдените главници и лихви. В останалата й част молбата е оставена без уважение. За да откаже издаване на изпълнителен лист за присъденото адвокатско възнаграждение, въззивният съд е приел, че решението в частта му за разноските има характер на определение и то подлежи на принудително изпълнение след влизането му в сила. Въззивният съд е отказал да издаде изпълнителен лист против МБАЛ „Д-р Тота Венкова“, гр. Габрово, излагайки мотиви, че съгласно чл.243 ал.2 от ГПК, срещу лечебните заведения по чл.5 ал.1 от ЗЛЗ, каквото е ответната болница, не се допуска изпълнение на невлязло в сила решение. Съдът е приел, че разпоредбата на чл.243 ал.2 ГПК е специална по отношение на общата разпоредба на чл.404 т.1 пр.2 ГПК, предвиждаща предварително изпълнение на невлезлите в сила осъдителни решения на въззивния съд, поради което забраната на чл.243 ал.2 ГПК изключва приложението на чл.404 т.1 пр.2 ГПК. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че неправилно въззивният съд е отказал издаване на изпълнителен лист против ответната болница. Според чл. 243, ал.2 от ГПК предварително изпълнение не се допуска само против лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, а това са центровете за спешна медицинска помощ, центровете за трансфузионна хематология, лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ, центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания, както и лечебните заведения към Министерския съвет, Министерството на здравеопазването, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, които се създават от държавата. В случая ответната болница не е сред изчерпателно изброените в чл. 5, ал. 1 ЗЛЗ лечебни заведения, поради което и по отношение на същата е неприложима закрилата на чл. 243, ал. 2 ГПК. Следователно на основание чл. 404, т.1 ГПК постановеното МБАЛ „Д-р Тота Венкова“, гр. Габрово невлязло в сила осъдително решение на въззивния съд е подлежало на принудително изпълнение и съответно отказът на въззивния съд за издаване на изпълнителен лист е неправилен и подлежи на отмяна. Правилно въззивният съд е отказал издаване на изпълнителен лист за присъдените с решението разноски, защото на принудително изпълнение според чл. 404, т.1 ГПК подлежат осъдителните решения на въззивните съдилища, а решението в частта за разноските има характер на определение и не представлява изпълнително основание по смисъла на чл. 404 от ГПК и съответно не подлежи на предварително изпълнение. Към настоящия момент въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила, вкл. и в частта му за разноските, с което са и отпаднали пречките за издаване на изпълнителен лист за присъденото адвокатско възнаграждение, поради което и при съобразяване на това обстоятелство, обжалваното определение следва да се отмени, като делото следва да се изпрати на първоинстанционния съд, който към настоящия момент е компетентен на основание чл. 405, ал.2 ГПК да издаде изпълнителния лист. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение