Определение № 143 от 09.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2045/2014 г.

Производството е по реда на чл.307,ал.1 във връзка с чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Образувано е по молба на В. И. С., Б. К. Б. и П. Р. Б. с вх. № 1032342 /22.08.2013 г. (на Софийски РС) за отмяна на влязло в сила решение № І-47-96 / 10.08.2010 г. по гр.д. № 16104 /2007 г. на Софийски районен съд, г.о.,47 с-в., на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Насрещната страна [фирма] е подала отговор, с който поддържа, че молбата е неоснователна. Настоящият състав на съда, като обсъди по реда на чл.307,ал.1 ГПК наличието на предпоставките за допустимостта, намира, че подадената на молба за отмяна следва да бъде допусната до разглеждане: Решението, чието отмяна се иска, е оставено в сила с постановяването на определение № 283 /28.05.2013 г. по гр.д. № 843 /2012 г. на Върховния касационен съд, с което не е допуснато до касационно обжалване решение № 4727 от 26.06.2012 г. по гр.д. № 3045 /2011 г. на Софийски градски съд, ІІ г възз. с-в., с което е оставено в сила. решение № І-47-96 / 10.08.2010 г. по гр.д. № 16104 /2007 г. на Софийски районен съд, г.о.; Съдебното решение подлежи на отмяна по реда на чл.303,ал.1 ГПК; Молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305,ал.1,т.1 ГПК от постановеното определение на ВКС; Молбата за отмяна е подадена от надлежно легитимирана страна в процеса, в който е постановено решението, и е редовна Воден от гореизложеното, съдът