Определение № 133 от 29.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 805/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 85 от 03.05.2011 г., постановено при условията на чл.218з ГПК /отм./ във вр. с § 2, ал.2 ПЗР на ГПК от 2007 г. по в. гр. д. № 386/2010 г. на Сливенски окръжен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 618 от 20.07.2007 г. по гр. д. № 595/2007 г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] против А. Р. Б. иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване на владението върху недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], м. „О. синур”, с. о. „Изгрев”, с площ от 1122 кв. м., образуващ ПИ № 2862779, при граници: изток – ПИ № 2861204, юг – ПИ № 2860040, запад – ПИ № 2862777, и север – ПИ № 2860082; и са присъдени разноски на ответника в размер на сумата 100 лв. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради наличие на касационни основания по чл.281, т.3 ГПК и се прави искане за отмяната му с произтичащите от това последици. Сред сочените в жалбата пороци на въззивния акт е и несъобразяването на задължителните указания по чл.218з, ал.1, изр.2 ГПК /отм./ в решение № 44 от 03.08.2010 г. по т. д. № 678/2009 г. на ВКС, І т. о., с което след отмяна на първоначално постановеното по спора въззивно решение делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Сливенски окръжен съд. К. твърди, че неизпълнението на указанията на касационната инстанция за изследване на елементите от фактическия състав на чл.17а ЗППДОП /отм./, релевантни за основателността на предявения ревандикационен иск, е довело до необоснованост на решаващите изводи на въззивния съд по спорния предмет на делото и до неправилно приложение на материалния закон - чл.17а ЗППДОП /отм./. Процесуалноправният въпрос за задължението на въззивния съд, на когото делото е върнато за ново разглеждане, да съобрази дадените в отменителното решение на Върховния касационен съд указания по тълкуването и прилагането на закона, е посочен като обуславящ за изхода на делото в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. В срока по чл.287 ГПК е постъпил отговор на касационната жалба от ответника А. Р. Б. от [населено място]. В отговора е изразено становище за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата. В процеса на подготовка за разглеждане на делото по реда на чл.288 ГПК в закрито съдебно заседание на 14.03.2012 г. настоящият състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира следното: Производството по в. гр. д. № 386/2010 г. е образувано пред Сливенски окръжен съд, след като с решение № 44 от 03.08.2011 г. по т. д. № 678/2009 г. на ВКС, І т. о., е отменено решение № 19 от 24.02.2009 г. по в. гр. д. № 716/2007 г. на Сливенски окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд. Отмяната на въззивното решение е постановена след констатирани в производството по чл.290 ГПК процесуални нарушения при първоначалното разглеждане на делото от въззивната инстанция, довели до неизясненост на елементите от фактическия състав на соченото от ищеца придобивно основание – чл.17а ЗППДОП /отм./, и до неправилно приложение на материалния закон. С оглед констатираните нарушения в мотивите към решението съставът на ВКС, І т. о., е указал необходимостта при новото разглеждане на делото да се изследват обстоятелствата, които формират фактическия състав на чл.17а ЗППДОП /отм./ и обуславят основателността на иска по чл.108 ЗС. Като за целта се съобрази и задължителната практика в т.11 от Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. При запознаване със съдържанието на намиращия се в т. д. № 678/2009 г. на ВКС, І т. о., оригинал на решение № 44 от 03.08.2010 г. и след извършена служебна справка в Архива на ВКС и в официалната интернет – страница на ВКС, настоящият състав установи, че решението не е приложено към делото в неговата цялост. П. към делото оригинал не съответства на официалното копие на решението, съхранявано в архивните книги на ВКС, и на електронния вариант, публикуван по номера на т. д. № 678/2009 г. в сайта на ВКС. При комплектоване на делото оригиналът на решението е приложен без страница 5, а именно тази страница съдържа пълните указания на касационната инстанция относно конкретните процесуални действия, които е следвало да извърши въззивният съд при новото разглеждане на делото, за да се преодолеят нарушенията на закона, допуснати при първоначалното въззивно разглеждане на спора. Предвид изложеното, делото следва да се докладва на Председателя на Търговска колегия при ВКС за предприемане на действия за образуване на производство по чл.108 от Правилника за администрацията на районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища, приет от Висшия съдебен съвет и обн. в ДВ бр.66/18.08.2009 г., с цел възстановяване на решение № 44 от 03.08.2010 г. по т. д. № 678/2009 г. на ВКС, І т. о., в неговата цялост. Възстановяването на решението е от съществено значение за изхода на настоящото производство по чл.288 ГПК, тъй като основният довод, с който касаторът е обосновал неправилността на постановеното при новото разглеждане на делото въззивно решение, е за неизпълнение на указанията в отменителното решение на касационната инстанция. Производството по чл.288 ГПК следва да продължи след евентуалното приключване на производството по чл.108 от цитирания Правилник. Мотивиран от изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,