Определение № 1701 от 09.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4562/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 6057 от 26.07.2023г. на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, подадена чрез адв.Т.Т., срещу решение № 302 от 19.07.2023г., постановено по въззивно търг.дело №344/2023г. на Пловдивския апелативен съд, ГО, ІІ състав, в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 260017 от 06.03.2023г. по търг. дело №457/2020г. на Пловдивския окръжен съд, дружеството - касатор е осъдено да плати, на основание чл. 432, ал.1 КЗ на П. А. Р. обезщетение за неимуществени вреди в общ размер 150 000 лева (по 75 000 лева), причинени от смъртта на внуците й Ш. Е. Ш. и Д. Е. Ш., загинали при ПТП на 24.12.2017г., ведно със законната лихва, считано от 11.04.2019г. до окончателното плащане и в частта, с която дружеството е осъдено да плати на Л. А. Р. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на сестра му Н. А. Р., загинала при същото ПТП на 24.12.2017г. за разликата над 5 000 лева до 50 000 лева. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, в срока за произнасяне констатира, че в решението на Пловдивския апелативен съд е налице противоречие между мотиви и диспозитив, изразяващо се в следното: Предмет на въззивно обжалване пред Апелативния съд е било решение № 260017 от 06.03.2023г. по търг. дело №457/2020г. на Пловдивския окръжен съд, включително и в частта (по въззивната жалба на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД), с която първоинстанционният съд е уважил иска по чл. 432, ал.1 КЗ на Л. Р. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на сестра му Н. Р. за разликата над 5 000 лева до присъдените от първоинстанционния съд 50 000 лева. В мотивите на съдебния акт въззивният съд е изложил съображения относно основателността на този иск, споделил е мотивите на ОС-Пловдив, че справедливото обезщетение, дължимо на Р. е в размер 50 000 лева и е посочил, че в тази част решението следва да се потвърди. Така формираната воля на въззивния съд не е отразена в диспозитива на решението-липсва изричен диспозитив за потвърждаване на първоинстанционното решение в частта относно иска на Л. Р.. Допуснатата от Пловдивския апелативен съд ОФГ прави безпредметна касационната жалба на застрахователното дружество по отношение иска на Р.. Предвид изложеното констатираната очевидна фактическа грешка в обжалваното пред ВКС решение, първо следва да бъде отстранена от въззивния съд по реда на чл. 247 ГПК и едва след това делото, ведно с жалбата, бъде върнато за произнасяне по чл.288 ГПК.