Определение № 12928 от 20.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 12044/2023 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" срещу определение № 1003 от 08.11.2023 г. по канд № 130/2023 г. на Административен съд Габрово, с което е спряно производството по делото до произнасяне по дело № С-61/2023 г. на СЕС, образувано по преюдициално запитване на АС - Хасково въз основа на Определение № 113/31.01.2023 г., постановено по АНД № 997/2022 г. по описа на същия съд. Счита определението за неправилно. Сочи, че простата фактическа констатация, че и в двете дела става въпрос за съответствието на една и съща разпоредба от вътрешното право с правото на ЕС, сама по себе си не е достатъчна, трябва да се изследват и всички други релевантни факти по делото. В настоящият случай Административен съд Габрово не обсъдил връзката между двете дела, отчитайки особеностите на съответните нарушения, оспорените актове. Ответната страна е представила писмен отговор. Възразява против доводите за липса на необходимост от преюдициално тълкуване по поставения пред СЕС въпрос, изложени в частната жалба. Счита, че отговорът на Съда на Европейския съюз по дело № С-61/23 на поставения в преюдициалното запитване въпрос е от значение за решаването на настоящия правен спор, както и за приложимостта на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО във вр. с чл.179, ал.3а във вр. с чл. 187а, ал.2, т.3 от ЗДвП. Производството по Административен съд Габрово е по жалба подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално ТОЛ управление - специализирано звено към АПИ, гр. София, против Решение № 97 от 26.07.2023 г. на Районен съд Севлиево, постановено по АНД № 221 от 2023 г. по описа на същия съд, с което е отменен електронен фиш за налагане на имуществена санкция на нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 8504472925, издаден от АПИ София. С електронен фиш за налагане на имуществена санкция на нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 8504472925 за извършеното нарушение на чл. 102. ал. 2 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата, на ЕВРОПА - ТРАНС 2001 ЕООД се налага имуществена санкция в размер на 2500.00 лв. Независимо от налагането на това административно наказание, ЕВРОПА - ТРАНС 2001 ЕООД дължи и заплащане на съответната такса по чл. 106, ал. 5 от Закона за пътищата съобразно категорията на притежаваното от ЕВРОПА - ТРАНС 2001 ЕООД пътно превозно средство в размер на 119.00 лв. ЕВРОПА ТРАНС 2001 ЕООД може да се освободи от административнонаказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от получаване на настоящия електронен фиш. бъде заплатена КОМПЕНСАТОРНА ТАКСА по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата в размер на 750.00 лв. при спазване на чл, 189е, ал.3 и 4 от Закона за движението по пътищата. С плащането на компенсаторната такса в срок настоящият електронен фиш ще бъде анулиран (не се дължи имуществена санкция), а задължението по чл. 106, ал. 5 от Закона за пътищата ще се счита за изпълнено. След направената по делото проверка, съдът констатирал, че има отправено преюдициално запитване от АС гр. Хасково със следния въпрос: „Дали нормата на чл.9а от Директива 1996/62/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази директива, не допускат национална правна уредба, като разглежданата в главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушение на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар „компенсаторна такса“, по което запитване е образувано дело С-61/2023 г. на СЕС. Съдът приел, че посоченото дело по преюдициално запитване има пряко отношение с предмета на настоящия правен спор. Съществува съдебна практика съгласно която частните жалби са процесуално недопустими. Частната жалба е недопустима като подадена срещу акт, който не подлежи на съдебен контрол. С разпоредбата на чл. 229, ал.1 АПК е предвидено, че преграждащите определения, каквото е определението за спиране, подлежат на обжалване с частна жалба. Изричната разпоредба обаче на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК, вр. с чл. 144 АПК предвижда изключение. Невъзможността за инстанционен контрол е изрично регламентирана в изр. 2 на чл. 631, ал. 1 ГПК, без да бъде отделяна хипотезата, в която има отправено преюдициално запитване от друг национален съд на държава членка или от национален съд на друга държава членка, или запитване от съда по висящото дело по въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, доколкото решението на СЕС има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в Република България, а не само за съда, отправил запитването. Забраната обхваща както случаите, в които съдът спира висящо дело поради отравяне на преюдициално запитване до СЕС, така и случаите, в които спирането е на основание отправено от друг национален съд на същата или друга държава членка преюдициално запитване. Преценката е предоставена на съда, пред който е висящо делото, като определението му е изключено от инстанционен контрол на основание чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК. Спирането на производството е пряка последица от правомощието на съда да отправи преюдициално запитване до СЕС. Съставът на съда, пред който са поставени правните въпроси, по които е отправено преюдициално запитване по друго дело, има същите правомощия като състава на съда, който вече е отправил преюдициално запитване. Съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на СЕС или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. Принципът на ефективността изисква приложимият национален процесуален закон да не прави защитата на правата, произтичащи от правото на ЕС, практически неосъществима или прекалено трудна. Суверенна е преценката на националния съд и когато решава да спре производството по делото поради отправено преюдициално запитване по друго дело в очакване на произнасяне на СЕС. Целта е да се гарантира еднаквото тълкуване и прилагане на правото на ЕС. С оглед изложеното, частната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Като има предвид изложеното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 215, т. 4 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение