Определение № 9647 от 13.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9751/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. П. С. с [ЕГН], понастоящем в Затвора в [населено място], против Определение № 3927 от 28.08.2025 г., постановено по адм. дело № 1314 по описа на Административния съд – Пазарджик за 2024 година. С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба на С. против Разпореждане № 3449 от 25.07.2025 г., постановено по същото дело, както и молбата на лицето за предоставяне на правна помощ за производството по адм. дело № 1314/2024 г. на Административния съд – Пазарджик. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение и иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Върховният административен съд, състав на трето отделение, преценява частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: И. С. подал касационна жалба, изх. № 94-И-112/19.03.2025 г., против окончателно Решение № 972/06.03.2025 г. по адм. дело № 1314/2024 г. по описа на Административния съд – Пазарджик, постановено в производство по реда на Глава единадесета АПК, във вр. с чл. 285, във вр. с чл. 284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). С жалбата отправил също искане да му бъде предоставена правна помощ за производството по нея. С Определение № 1504/07.04.2025 г. по първоинстанционното дело тази касационна жалба и отправеното във връзка с нея искане за правна помощ са оставени без разглеждане. Недоволен от така постановеното определение, лицето подало частна жалба, вх. № 6023/20.06.2025 г. по описа на Административния съд – Пазарджик. Същата, с Разпореждане № 2837/24.06.2025 г., е оставена без движение, като на С. е указано, в 7-дневен срок от получаване на съобщението за това разпореждане, да посочи конкретните пороци на обжалваното Определение № 1504/07.04.2025 г. и да представи препис от частната жалба за връчване на другата страна. Указани са му също последиците от неизпълнение на това разпореждане. Относно искането за предоставяне на правна помощ, на С. е указано, че същото е оставено без уважение с влязъл в сила съдебен акт. Лишеният от свобода изпратил писмо-отговор във връзка с Разпореждане № 2837/24.06.2025 г., рег. № 94-И-112/11.07.2025 г. по описа на Министерство на правосъдието, вх. № 7112/17.07.2025 г. по описа на Административния съд – Пазарджик, за което първоинстанционният съд е преценил, че не изпълнява даденото с Разпореждане № 2837/24.06.2025 г. указание за посочване на конкретни пороци на Определение № 1504/07.04.2025 г. Поради това с Разпореждане № 3449/25.07.2025 г. отново е оставил без движение частна жалба, вх. № 6023/20.06.2025 г. и е дал нов 7-дневен срок на жалбоподателя за отстраняване на констатираната нередовност. Последвало подаване на частна жалба (вх. № 7723/11.08.2025 г. по описа на Административния съд – Пазарджик) от С. против Разпореждане № 3449/25.07.2025 г. Постановено е атакуваното в настоящото производство определение. Съдът, позовавайки се на чл. 229, ал. 1 и ал. 2 АПК, е приел, че Разпореждане № 3449/25.07.2025 г. не попада в нито една от предвидените в тази норма хипотези. Мотивирал се е, че същото не прегражда по-нататъшното развитие на съдебното производство, не представлява определение по чл. 213а, ал. 7 АПК и атакуването му не е изрично посочено в закона. Формирал е решаващия извод, че частната жалба на лишения от свобода е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на инстанционен контрол по реда на АПК, поради което, на основание чл. 213а, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 215, т. 4 АПК, я е оставил без разглеждане. Като недопустима съдът е преценил и молбата на лицето за предоставяне на правна помощ за производството по адм. дело № 1314/2024 г. Мотивирал се е, че е същата е лишена от годен за обжалване предмет предвид наличието на произнасяне по въпроса с влязъл в сила окончателен съдебен акт. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съдебните разпореждания, с които съдът оставя подлежаща на администриране пред него частна жалба без движение с указания за отстраняване на нередовности (каквото безспорно е разпореждането, срещу което е подадена частна жалба, вх. № 7723/11.08.2025 г. по описа на Административния съд – Пазарджик) не подлежат на инстанционен контрол, тъй като нямат характер на преграждащи по-нататъшното развитие на съдебното производство (хипотезата по чл. 229, ал. 1, т. 1, предл. първо АПК) и законодателят не е предвидил в изрична норма тяхната обжалваемост. Тези разпореждания представляват актове по администриране на делото, постановяват се в производство по проверка редовността на касационната/частната жалба до съда, нямат характер на крайни актове, с които приключва съответното съдебно производство и не подлежат на самостоятелно обжалване, отделно от крайния акт, когато той подлежи на обжалване. Като е изложил съображения в този смисъл и е преценил частната жалба на С. против Разпореждане № 3449/25.07.2025 г. за недопустима, административният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила в посочената част. Определението е правилно и в частта, в която е оставена без разглеждане молбата на С. за предоставяне на правна помощ за производството по адм. дело № 1314/2024 г. по описа на Административния съд – Пазарджик, тъй като по предходна негова молба за същото е налице произнасяне от съда. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, пред. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия