Определение № 11744 от 01.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10359/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба от кмета на Община Горна Оряховица, и е против определение № 2820 от 13 септември 2024 г., постановено по адм.д. № 628/2024 г. по описа на Административен съд Велико Търново, в частта, с която Община Горна Оряховица е осъдена да заплати на жалбоподателите П. К. И., М. И. Н. и И. И. И. сторените в производството разноски. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения в срока по чл. 232 АПК са депозирани. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С атакуваното определение на основание чл. 159, т. 3, вр. с чл. 156, ал. 1 АПК е заличена като дата за провеждане на открито съдебно заседание по адм. д. № 628/2024 г. на Административен съд Велико Търново 24 септември 2024 г. и оставена е без разглеждане жалба на П. К. И., М. И. Н. и И. И. И. против заповед № 3003 от 22 юли 2024 г. на кмета на Община Горна Оряховица. Производството по делото е прекратено на основание чл. 159, т. 3 АПК - поради оттегляне на оспорения административен акт и Община Горна Оряховица е осъдена да заплати на П. К. И., М. И. Н. и И. И. И. сторените по делото разноски. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че съгласно чл. 143, ал. 2 АПК Община Горна Оряховица следва да възстанови на жалбоподателите направените по делото разноски, съгласно договор за правна защита и съдействие от 12 септември 2024 г. Така постановеното определение е законосъобразно. При постановяване на същото, административният съд правилно е отчел и съобразил приложимите правни норми. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 АПК подателят на жалбата има право на разноски за държавни такси и възнаграждението на един адвокат и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, каквато е и настоящата хипотеза. В случая кметът на Община Горна Оряховица е направил изрично изявление за оттегляне на оспорения административен акт, поради което законосъобразно административният съд е приел, че на основание чл. 143, ал. 2 АПК Община Горна Оряховица следва да възстанови на жалбоподателите П. К. И., М. И. Н. и И. И. И. направените в производството разноски. По делото са представени доказателства относно заплащането на адвокатско възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие от 12 септември 2024 г., в който е посочено, че договореното възнаграждение от 1000 лева е заплатено в брой, което е доказателство за дължимост на направените разноски. Предвид, че обжалваното определение на Административен съд Велико Търново е валидно, допустимо и правилно - следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав