Решение № 1190 от 03.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7289/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Б. (G. B.), гражданка на Република Турция, подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 2137/27.05.2025 г. по адм. д. № 290/2025 г. на Административен съд – Стара Загора, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата против отказ с УРИ: 537700-1773/06.06.2024 г., издаден от директора на ОД на МВР – Стара Загора. В жалбата се релевират доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, поради което се претендира отмяна на съдебния акт, ведно с присъждане на направените разноски. Твърди се, че при идентични факти по друго административно дело съдът е постановил отмяна на отказ за предоставяне на право на продължително пребиваване, поради което и в настоящия случай решението на АС следвало да бъде отменено. Ответникът – директор на ОД на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение, приема касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество – за неоснователна, поради следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Г. Б., гражданка на Република Турция, срещу отказ на директора на ОД на МВР – Стара Загора с УРИ: 537700-1773/06.06.2024 г., с който, на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЧРБ е отказано продължително пребиваване в страната на основание чл. 24, ал. 1, т. 10 от същия закон. С оспореното пред настоящата инстанция решение, жалбата е оставена без уважение. За да се произнесе, съдът е приел за установено от фактическа страна, че административното производство е започнало по заявление на Г. Б. за продължаване на срока на продължително пребиваване на чужденец в Република България, към което са приложени копия от разрешение за продължително пребиваване № [номер] със срок до 07.06.2024 г., паспорт, доказателства за придобито право на пенсия в държавата по произход и средства за издръжка по банкова сметка в "Търговска банка Д" АД, ФЦ Стара Загора, полица за сключен договор за медицинска застраховка, договор за наем на апартамент в Стара Загора от 13.05.2024 г. и копие от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с клауза в полза на трето лице. Съдът е приел и приобщил като доказателство писмо с рег. № СЗ-31-2444/17.05.2024 г. /УРИ 537700-1572/20.05.2024 г./ на Директора на ТДНС-Стара Загора,според което Б. е декларирала адрес на пребиваване в гр. Стара Загора, [адрес], а в рамките на предишен период е предоставила адресна регистрация в гр. Стара Загора, [улица], за която е установено, че е фиктивна. В писмото е отразено, че от извършена справка в системата за "Граничен контрол" са установени силно ограничен брой влизания и излизания на жалбоподателката в страната, като общият срок на пребиваване в Република България е 10 дни. Заявеният адрес на пребиваване – гр. Стара Загора, [адрес], е преценен от изготвилия справката служител като фиктивен. Изразено е становище за постановяване на отказ по заявлението за предоставяне право на продължително пребиваване на турската гражданка, който да бъде мотивиран на основание чл.26, ал.2 от ЗЧРБ. От проведени с наемодателя по договора за наем разговори и извършена проверка на място е установено, че жилището не годно за живеене поради недовършено строителство, липса на оборудвана изградена баня, тоалетна, кухня и при отсъствие на елементарни условия за живеене. Наемодателят Я. заявил, че не разполага със средства, за да го завърши и обзаведе. При така установените обстоятелства са дали основание на административния орган да постанови оспорения пред съда отказ по заявление УРИ 537700-1480/13.05.2024 г. При така установеното, съдът е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да обосновават отмяната му. Решението е правилно. Съдът е взел предвид събраните в хода на административното, а в последствие на съдебното производство доказателства, установяващи неизпълнение на законовите изисквания за предоставяне на право на продължително пребиваване на територията на страната на турската гражданка. За да отхвърли жалбата, Административен съд – Стара Загора е обосновано приел, че отказът е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. При съобразяване със събраните доказателства е формулиран обоснован извод, че от страна на търсещото прави на постоянно пребиваване лице не е спазено изискването за наличието на осигурено жилище по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗЧРБ. В хода на съдебното производството не са оборени данните, събрани при извършената от съответни длъжностни лица проверка на място, за липса на доказателства за реално владение върху имота, предмет на договора за наем. Съобразени са изнесените от собственика данни за недовършеност на имота до такава степен, че не е годен за обитаване и за липсата на финансови средства за довършването му. Законодателят не е поставил изискване за посочване на адрес на пребиваване, а поставил изискване за наличието на „осигурено жилище", което предполага наличието на имот, годен за обитаване, с възможност за нормалното му ползване в продължителни или по-кратки периоди от време, необезпокоявано и без съществени затруднения. Изпълнението на това изискване не е установено по безспорен и категоричен начин от жалбоподателката. От описаното следва, че възприетите от съда изводи на административния орган за липса в конкретния случай на изпълнение на изискването на чл. 24, ал.2 от ЗЧРБ са правилни и обосновани. Правилен е изводът, че съгласно чл. 170, ал. 1 АПК, доказателствената тежест е върху чужденеца, Който в случая не е представил доказателства, оборващи изводите на органа, издал оспорения пред съда акт. В касационната жалба се прави позоваване на друго решение на АС – Стара Загора, с което е отменен отказ в подобен случай, като се твърди, че и в настоящия случай съдът е следвало да подходи идентично. Този довод е неоснователен. При съпоставка между двете дела се установява, че по делото, на което се позовава касаторката, административният орган не е извършил проверка на място, не е осъществен контакт с наемодателя, нито е била направена фактическа проверка за състоянието на жилището. В настоящия случай, обаче, органът е изпълнил задължението си за обективност, като е извършил реална проверка, направил е оценка на събраните доказателства и е взел предвид както представения пред него договор за наем, така и фактическото състояние на имота. Съдът обосновано е приел, че не е достатъчно само формално представяне на документи, ако не е установена реална възможност чужденецът да ползва и обитава заявеното жилище. Следователно, не е налице идентичност във фактическата обстановка, която да изисква или да даде възможност за съобразяване на представената съдебна практика. Правилен е и изводът на първоинстанционния съд, че при установено несъответствие с изискванията на чл. 24, ал. 2 ЗЧРБ, отказът по чл. 26, ал. 2 ЗЧРБ е задължителен. Целта на закона е да се гарантира нормално по своя характер пребиваване на търсещите процесния статут лица на територията на страната. С оглед изложеното, съдът намира, че решението на Административен съд – Стара Загора е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не се установяват твърдените нарушения на съдопроизводствените правила, нито неправилно приложение на материалния закон, поради което касационната жалба е неоснователна. По направеното искане за присъждане на разноски следва да се има предвид, че на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с изхода на спора, жалбоподателката следва да понесе направените от ответника разноски. Съгласно представените по делото доказателства за правна помощ, на ОД на МВР – Стара Загора следва да бъде присъдена сума в размер на 200 лв., равностойни на 102,3 евро, представляваща направени ва хода на производството разноски за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение