Определение № 9323 от 07.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9916/2025 г.

от 02.05.2025 г. на кмета на Община Пловдив и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва извода на съда, че обжалваният административен акт му е връчен чрез упълномощения адвокат, тъй като упълномощаването е било за друго административно производство. Намира за неправилно и приетото от съда, че жалбата му срещу акта е била подадена в деловодството на органа, тъй като тя била изпратена чрез пощенски оператор. Иска отмяна на атакуваното определение и претендира разноски. Ответникът - кмет на Община Пловдив, не изразява становище по оспорването в срока по чл. 232 АПК. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от „Бурнарски“ ЕООД срещу решение изх. № към 24Ф-3283-

от 02.05.2025 г. на кмета на Община Пловдив, с което му е отказано издаване на разрешение за ползване на място, общинска собственост, за разполагане на мобилна количка за храни и напитки. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата поради просрочие и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат е приел, че актът е бил съобщен на дружеството на 07.05.2025 г., чрез пълномощника му - адвокат А. Славчев, с пощенска пратка от оператора „Български пощи“ ЕАД. Приел е също, че жалбата, съгласно входящия индекс, е подадена на 23.05.2025 г. - петък, присъствен ден, т. е. след изтичане на 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 АПК, без да е налице хипотезата на чл. 140, ал. 1 АПК за удължаването му. Определението е неправилно. Основният извод на първоинстанционния съд за просрочие на жалбата е бил правилен на базата на наличните към момента на произнасянето доказателства, но се явява необоснован с оглед на новопредставените документи с частната жалба. Пред настоящата инстанция е представен системен бон № 4003 0082 0808 5, издаден от „Български пощи“ ЕАД, с който се установява, че от името на адвокат А. Славчев е изпратена по пощата кмета на Община Пловдив пратка с ИД PS 4003 00ICBP I на дата - 21.05.2025 г. От известието за доставяне - обратната разписка, се установява, че съдържанието на пратката е именно жалба против решение на кмета на Община Пловдив вх. № към 24Ф-3283 от 14.06.2024 г., както е изписано в титулната част на оспорения акт. Доставката е извършена на 23.05.2025 г., когато жалбата е получила и входящия си номер от администрацията на ответния орган. Поради това, дори да се приеме, че съобщението за издадения акт е било редовно връчено на жалбоподателя на 07.05.2025 г., а не по-късно, във връзка с данните за упълномощаването на адвокат А. Славчев в производство по друго заявление, с подаването на жалбата по пощата на 21.05.2025 г., срокът по чл. 149, ал. 1 АПК е спазен. Горното налага извода, че жалбата не е просрочена, а е своевременно подадена по пощата. Атакуваното определение следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По претенцията за разноски за настоящото производство, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, вр. чл. 236 АПК, следва да се произнесе Административен съд Пловдив, с оглед окончателния изход на спора.