Определение № 639 от 23.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5822/2015 г.

Производството е по реда на чл.282 ГПК. Образувано е по молба на П. И. Ш. и П. Н. Ш. за спиране на изпълнението на въззивно решение на Софийски апелативен съд, 10с., №.2147/6.11.15, постановено по г.д.№.2785/2014г. С посоченото въззивно решение е потвърдено първоинстанционното такова /№.1434/4.03.14 по г.д.№.9033/11 на Софийски градски съд/, с което молителите са осъдени да платят на [фирма] на основание чл.59 ал.1 ЗЗД сумата 30000лв. /част от цяла сума 161175,90лв./, ведно със законната лихва считано от 4.07.11 до окончателното изплащане и 3150лв. разноски. На 20.11.2015 молителите са депозирали касационна жалба вх. №.15377/20.11.15 с изложение на касационните основания и внесена държавна такса. Към молбата за спиране по реда на чл.282 ГПК е приложен документ за сумата 30000лв. за спиране на изпълнението, която е постъпила по сметката за обезпечения на ВКС. Върховният касационен съд, като съобрази изложените факти, направеното искане и материалите по делото, намира, че молбата по чл.282 ГПК е основателна. Съгласно чл.282 ал.2 т.1 ГПК по искане на жалбоподател касационният съд може да спре изпълнението на осъдително въззивно решение за парично вземане при наличие на подадена в срок касационна жалба и надлежно представено обезпечение в размер на присъдената сума. В случая посочените предпоставки са налице - обжалва се осъдително решение за присъждане на парична сума; молителите са подали касационна жалба в преклузивния едномесечен срок /обжалваният акт е от 6.11.15, а касационната жалба е подадена на 20.11.2015г./ и дължимият размер на обезпечение, определено съгласно нормата на чл.282 ал.2 т.1 от ГПК и ТР 6/14 от 23.10.2015 на ОСГТК на ВКС, е налично по специалната сметка на ВКС. Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданско отделение