Определение № 50170 от 27.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 1538/2022 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 502780/02.06.2023г. от А. Е. Т., действащ чрез настойника си Б. З. Т., за изменение на постановеното по делото по реда на чл.288 ГПК определение № 50318/10.05.2023г. в частта за разноските. Молителят поддържа, че липсва основание за присъждане на разноски в полза на ответника, доколкото представеният по делото договор за правна защита и съдействие съдържа взаимно изключващи се клаузи – посочено е, че сумата е заплатена изцяло в брой, но е предвидена и клауза за процесуалната възможност на пълномощника при незаплащане на възнаграждението. В условията на евентуалност, твърди, че на ответника се дължи само ѕ от възнаграждението, тъй като единствено е депозирал отговор на касационната жалба, без да е осъществил процесуално представителство. Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД не изразява становище по молбата. ВКС констатира следното: Производството по т.д. № 1538/2022 г. на ВКС, I т.о. е приключило с постановяването на определение № 50318/10.05.2023г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 104/02.03.2022г. по в.т.д. № 894/2021г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 260089/09.06.2021г. по т.д. № 23/2019г. на Пазарджишки окръжен съд за отхвърляне на иска с правно основание чл.432, ал.1 КЗ на А. Е. Т. срещу ЗК „Бул Инс“ АД за заплащане на разликата над 130 000 лв. до 600 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие ПТП от 02.08.2018г. С определението съдът, прилагайки разпоредбата на чл.9, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г., е присъдил в полза на ЗК „Бул Инс“ АД сумата от 9900 лв. – разноски, съответстващи на обема на предоставената правна помощ – за депозиран отговор на касационната жалба на А. Е. Т.. Доводите в молбата по чл.248 ГПК не обосновават основание за промяна на направения от настоящия състав на ВКС в определението по чл.288 ГПК извод за възлагане в тежест на касатора на направените от ответника разноски. На първо място, твърдението за наличието на взаимно изключващи се клаузи в договора за правна защита и съдействие е фактически невярно. В приложения към молба с вх. № 4415/03.06.2022г. договор за правна защита и съдействие № [ЕГН]/04.05.2022г., сключен между ЗД „Бул Инс“ АД и адв.М. Г., е посочено изрично, че начинът на плащане на уговореното адвокатско възнаграждение е по банков път. Към договора, в изпълнение на задължителните указания на т.1 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, ответникът е представил и доказателство, удостоверяващо плащането – платежно нареждане от 01.06.2022г. На следващо място, подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение е редуцирано на основание чл.9, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. до размер от 3/4 части, именно с оглед констатацията, че е изготвен само отговор на касационната жалба, без да е осъществено процесуално представителство. По изложените съображения молбата за изменение на определението по чл.288 ГПК в частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от което, състав на Първо търговско отделение на ВКС