Определение № 9109 от 23.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10677/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. вр. чл. 160 АПК. Образувано е по частна жалба на М. И. Д., М. Б. Д., К. Б. Д. и П. Б. Д. срещу Определение № 1080/12.06.2023 г. на Административен съд – Благоевград по адм. дело № 994/2022 г., с което е оставено без разглеждане оспорването им на Заповед № 18-9192/01.09.2022 г. на началника на СГКК – Благоевград, с която на основание чл. 54, ал. 1 и ал. 4 във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР са изменени кадастралната карта и регистри на [населено място] с нанасяне на нов обект: сграда с идентификатор 78464.501.209.4, собственост на Б. С. Д. и Д. С. Д., в поземлен имот с идентификатор 78464.501.209. От ответниците началникът на СГКК – Благоевград, Община Благоевград, Б. С. Д., М. И. Г., К. Р. Д., Д. Ж. Д., И. Г. Д., С. Ю. Д., И. Ж. Д., Б. Ж. Д. и С. Ю. С. не изразяват становище по жалбата, а Д. С. Д. и И. С. Д. са на позиция за нейната неоснователност. Частната жалба е допустима и основателна. Заинтересовани лица в производствата по изменение на кадастъра са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижимите имоти, чиито права са засегнати от изменението - § 1, т. 13 ДР вр. чл. 54, ал. 4 ЗКИР. Противно на мотивите на първостепенния съд, меродавно за допустимостта на предявеното пред административния съд оспорване не е единствено дали жалбоподателите са вписани в кадастралния регистър като собственици на засегнат от изменението имот, а носители ли са в действителност на право на собственост или на друго вещно право върху имот в обхвата на разпоредената промяна в КККР. Титулярството се доказва с нотариални или други заместващи ги актове, удостоверяващи права върху съответните обекти. Тези актове, за разлика от кадастъра, са първични източници на информация за права и следва да бъдат зачетени като ползващи се с предимство пред вписванията в кадастралния регистър, чиято достоверност се презумира и подлежи на опровергаване – чл. 2, ал. 5 ЗКИР. Следователно, преценката на съда, обуславяща извода му относно правния интерес, е трябвало да бъде подчинена на проверка в две насоки: 1) легитимират ли се оспорващите с редовен от външна страна и удостоверяващ вещно право акт и, при положителен отговор, 2) съществува ли идентичност между обекта на правото и този, предмет на изменението в кадастъра. Между съсобствениците Б. И. К., М. Х. Д. и С. Д. Г. е постигната спогодба, отразена в Протокол от 16.11.1972 г. по дело № 300/1972 г. на Районен съд – Благоевград (стр. 9), с която построена върху 200 кв. м земя, собственост на ДЗС Благоевград, сграда-обор да бъде разделена на три части с дължина 7,51 м и ширина 7,30 м, като в дял на Б. К. се предоставя източната част със задължение да направи преградна стена, в дял на М. Д. се дава средната част, а С. Г. получава западната част със задължение да изгради преградна стена. Със Заповед № 593/24.08.1999 г. на кмета на Община Благоевград (стр. 60) по заявление на Б. К. действалият за [населено място] кадастрален план е допълнен с нанасяне на трите части на разделената сграда-обор като отделни едноетажни сгради с пл. № 157, вписана на С. Г., пл. № 158, собственост на М. Д., и пл. № 159 – на Б. К., онагледено по делото с представена скица № 457/14.04.2021 г. (стр. 57) за имота. В кадастралната карта преди оспореното изменение фигурира само източният дял като отделна двуетажна сграда. Предмет на одобреното със заповедта изменение на КККР е нанасянето на едноетажна селскостопанска сграда с пл. № 157 и площ 65 кв. м, за която са представени от заявителите Нотариален акт от 17.05.2021 г. за удостоверяване на право на собственост върху недвижими имоти на основание давностно владение и наследство № 25, том III, рег. № 4063, дело № 394/2021 г., вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № 3022/17.05.2021 г., акт № 120, том IX, дело № 1065/2021 г.; Протокол от 16.11.1972 г. по дело № 300/1972 г. на Районен съд – Благоевград; удостоверение за наследници на С. Д. Г.. Частните жалбоподатели се легитимират като собственици по наследство на отразената с оспорената заповед сграда, в качеството им на правоприемници на починалия Б. С. Д., който от своя страна наред със заявителите е наследил С. Д. Г., съгласно представените по делото удостоверения за наследници. Вещото лице при оглед на място е установило съществуваща сграда със стар пл. № 159, към настоящия момент двуетажна, а на запад от нея полуразрушена селскостопанска сграда с нарушени тухлени зидове и паднал покрив. Обектът е с размери 8,15 м ширина и 15,80 м дължина, всъщност представляващ западната и средната част на описаната през 1972 г. сграда-обор като една конструктивна цялост, тъй като не е изградена предвидената със съдебната спогодба преградна стена между западния и средния дял. При констатациите относно обекта и източниците на данни за правното положение на жалбоподателите, те съответно притежават правен интерес да атакуват заповедта за промяна в кадастъра, независимо че не са вписани в регистъра към него. Основното оплакване на оспорващите за състоянието на нанесената сграда и въпросът за нейното събаряне и несъществуване на място е по съществото на делото и не подлежи на обсъждане в настоящото частно производство, изследващо само допустимостта на сезиралата съда жалба. Изложеното мотивира отмяната на прекратителното определение и връщането на делото на административния съд за продължаване на съдопроизводството и евентуално – за разглеждане на жалбата по същество при положение, че са налице и останалите процесуални предпоставки за нейната допустимост. Воден от горното и на основание чл. 235 АПК, Върховният административен съд, състав на II отделение