Решение № 1302 от 05.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5198/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от „Симао-РТ“ ЕООД, чрез адв. Попов срещу решение № 7543/05.03.2025 г., постановено по адм. дело № 10818/2024 г. по описа на Административен съд София-град. В жалбата е посочено, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Твърди се, че съдът е изградил необосновани правни изводи, в резултат на неправилен анализ на фактическите данни по делото. Сочи, че са налице всички предпоставки за да се реализира отговорността, предвидена в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Претендира разноски. Подаден е писмен отговор на касационната жалба от Национална агенция за приходите /НАП/, чрез юрк. Йорданов, с която оспорва жалбата на дружеството като неоснователна. Претендира разноски. Подадена е и частна жалба от „Симао-РТ“ ЕООД, чрез адв. Попов срещу решение № 7543/05.03.2025 г., постановено по адм. дело № 10818/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е оставено без разглеждане искането, в частта относно претендираното обезщетение в размер на 310.02 лв., представляващо мораторна лихва за забава върху сума от 40 941.72 лв. за периода от 11.10.2024 г. до 30.10.2024 г, както и в частта на претендираното обезщетение в размер на 2691.56 лв. (разликата между 4000 лв. и 1308.44 лв.), представляващо разликата между изплатено от ищеца адвокатско възнаграждение. Моли съдебното решение да бъде отменено. В представен писмен отговор по частната жалба, НАП счита същата за неоснователна и недоказана и моли да бъде оставена без уважение. В съдебно заседание, касационният и частен жалбоподател „Симао-РТ“ ЕООД, не се явява и не се представлява. В съдебно заседание, ответникът, Национална агенция за приходите, чрез юрк. Йорданов оспорва касационната и частната жалби и моли същите да бъдат отхвърлени. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, както и на частната жалба. Счита, че оспореното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд – Трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба и частната жалба са подадени от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, което ги прави процесуално допустими. Разгледана по същество касационната жалба е основателна, а частната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е осъдил Националната агенция по приходите да заплати на „Симао-РТ“ ЕООД обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева, ведно със законната лихва от 04.11.2024 г. до окончателното изплащане, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за обжалване по административен ред пред директора на ТД на НАП София на Протокол № 010103250127_4 от 11.10.2024 г., както и на основание чл.10 ал.3 ЗОДОВ сторените в настоящето производство разноски в размер на 75 лв. за държавна такса и 42.85 лв. за адвокатско възнаграждение, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 4000 лв. Установено е, че Протокол № 010103250127_4 от 11.10.2024 г. обективира извършена проверка от органи по приходите от ГД „ФК“ при ЦУ на НАП на мястото на разтоварване/получаване на стока с висок фискален риск в [населено място], [улица], с получател "Симао-РТ" ЕООД – 9080кг. други черупкови плодове, пресни или сушени, дори без черупките им или обелени, обикновени орехи, на обща стойност 136 472.40 лв. На основание чл.121а, ал.1, т.5 от ДОПК за стоката е определено обезпечение в размер на 40 941.72 лв. С жалба вх. № 53-06-11637 от 11.10.2024 г. „Симао-РТ“ ЕООД е оспорило Протокол № 010103250127_4 от 11.10.2024 г. по административен ред. С Решение № ФК-33 от 14.10.2024 г. на директора на ТД на НАП София, жалба вх. № 53-06-11637 от 11.10.2024 г. е оставена без уважение като неоснователна. С Определение № 20998 от 23.10.2024 г. по адм. дело № 10376/2024 г. на АССГ са отменени действията на органи по приходите, обективирани в Протокол № 010103250127_4 от 11.10.2024 г., потвърдени с Решение № ФК-33 от 14.10.2024 г. на директора на ТД на НАП София. Съдът е приел, че не са изпълнени предпоставките на чл.121а, ал.1, т.5 от ДОПК при преминаване на транспортното средство със стока през ГКПП. По приложението на чл.161, ал.1, изр.1 от ДОПК съдът е уважил възражението на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК, като е намалил размера на претендираното адвокатско възнаграждение от 4000 лв. на 1358.44 лв. съгласно чл.8, ал.1, вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Определението е влязло в сила на 23.10.2024 г. При съвкупната преценка на доказателствата по делото административният съд е приел, че реално претърпените от „Симао-ТР“ ЕООД вреди по повод ползваната адвокатска помощ следва да се определят в близък до минималния размер по чл.6, ал.1, т.4 и т.5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 300 лв., като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 4000 лв. По отношение на частната жалба, съдът е приел, че допускането по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ на възможност да се присъжда претендираната разлика би довело до ревизиране на влязъл в сила съдебен акт, макар и само в частта за разноските и е оставил без разглеждане като недопустима исковата молба на „Симао-ТР“ ЕООД, в частта относно претендираното обезщетение в размер на 310.02 лв., представляващо мораторна лихва за забава върху сума от 40 941.72 лв. за периода от 11.10.2024 г. до 30.10.2024 г, както и в частта на претендираното обезщетение в размер на 2691.56 лв. (разликата между 4000 лв. и 1308.44 лв.), представляващо разликата между изплатено от ищеца адвокатско възнаграждение в полза на адв. А. Г. Попов от АК - Монтана в размер на 4000 лв. и присъденото по адм. дело № 10376/2024 г. по описа на АССГ. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно, с оглед подадената касационна жалба. Настоящият съдебен състав на ВАС, Трето отделение смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност, първоинстанционния съд е постановил частично необосновано и неправилно решение, което страда от посочените пороци в касационната жалба. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ – незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Първоинстанционният съд правилно е приел, че търсената адвокатска помощ и заплатеният адвокатски хонорар за задължителното административно оспорване на Протокол № 010103250127_4 от 11.10.2024 г. са пряка и непосредствена последица от неговото издаване, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че е засегнато незаконосъобразно. За да уважи частично тази претенция съдът се е позовал на събраните по делото писмени доказателства и е посочил, че реално претърпените от „Симао-ТР“ ЕООД вреди по повод ползваната адвокатска помощ следва да се определят в близък до минималния размер по чл.6, ал.1, т.4 и т.5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид и обстоятелството, че дружеството е получило достатъчна обезвреда във връзка с отмяната на обезпечителните действия, и присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1308.44 лв. Касационната инстанция споделя изцяло изводите на административния съд. Що се отнася до размера на определеното обезщетение, настоящата инстанция намира същият за неправилно определен. Съдът е изложил неотносими разсъждения по размера на заплатеното адвокатско възнаграждение в административното производство, без да се съобрази, че възражения по него не могат да бъдат правени в производството по обезщетение. Заплатения адвокатски хонорар представлява имуществена вреда, която е настъпила в правната сфера на лицето в резултат на необходимостта да се защити по административен ред срещу един незаконосъобразен акт. Поради характера на вредата, която не е неимуществена и не следва да бъде определяна по справедливост, а спрямо реално заплатеното от ищеца, обезщетението, което се претендира, не може да бъде намалено. Поради това и касационната жалба срещу решението в частта, с която се отхвърля исковата претенция за размера над 300лв. до претендирания размер от 4000лв., следва да бъде отменено и вместо това да бъде присъдена евровата равностойност на разликата. По отношение на частната жалба, настоящият състав намира, че съдът правилно е приел, че наличието на друг ред за защита по чл. 128, ал. 1, вр. чл. 129, ал. 6 от ДОПК е основание по чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ за недопустимост на исковата претенция за обезщетение на лихвите и за имуществените вреди в съдебното производство, поради което следва да остави в сила решението в тази му част. По изложените съображения, първоинстанционното решение следва частично да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора, искането на касатора за присъждане на разноски в производството се явява основателно /въпреки че липсва списък по чл. 80 ГПК/. Такива трябва да се присъдят в размер на 179,60 лв. за държавна такса в настоящото производство и 1032,15лв. остатък от неприсъдените разноски пред АССГ. Водим от горното, Върховният административен съд, Трето отделение