Решение № 2451 от 05.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11201/2025 г.

ВАСПърво отделение05.03.2026 г.докладчик Камелия Стоянова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6758 от 28.07.2025 г., постановено по адм.д. № 300/2025 г. по описа на Административен съд Бургас. ОСЪЖДА Све Норд ООД да заплати в полза на Националната агенция за приходите разноски за тази съдебна инстанция в размер на 3344, 36 евро. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ секретар: Членове: /п/ РУМЯНА ЛИЛОВА /п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от „Све Норд“ ООД срещу решение № 6758/28.07.2025 г., постановено по адм.д. № 300/2025 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на „Све Норд“ ООД срещу ревизионен акт № Р-02000223001438-091-001 от 21.10.2024 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Бургас, потвърден с решение № 2 от 24.01.2025 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна – директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Бургас изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Установено е, че на дружеството е била възложена ревизия за определяне на дължимите задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО за периода от 01.01.2018 г. до 31.07.2018 г. Установено е, че през ревизирания период дружеството извършва обичайната си дейност – други довършителни строителни дейности на територията на Кралство Швеция, за което има сключен договор с Ейч Ар Констракшън АБ. Установено е, че за ревизирания период 96 процента от наетия персонал на дружеството е работил в Кралство Швеция за срок не по-голям от 183 дни през календарната година. Лицата са наети в дружеството с цел да бъдат командировани. В трудовите договори е посочено място на работа в гр. Шьовде, Кралство Швеция. Командированите работници не са изпратени да заместват други лица. Няма издадени заповеди за командировка за срок превишаващ 24 месеца. Установено е, че през посочения период дружеството е подавало данни за лица и е внасяло дължимите вноски върху изплатените възнаграждения, ограничени да размера на максималния осигурителен доход, определен със ЗБДОО за 2018 г. На дружеството е била извършена проверка от ТД на НОИ Бургас, като е установено, че наетите по трудови правоотношения лица упражняват дейност основно на територията на Кралство Швеция. Отт дружеството не са подавани искания за издаване на удостоверения за определяне на приложимото законодателство обр. А1. Органите на ТП на НОИ констатират, че лицата са упражнявали трудова дейност на територията на друга държава членка и не попадат в кръга на осигурените по чл. 4 от КСО и не подлежат на задължително социално осигуряване по реда и при условията на чл. 6 от същия кодекс. Органите по приходите са приели, че дружеството не отговаря на изискванията, посочени в чл. 13 от регламент ЕО № 883/2004 поради това, че в дружеството не са работили лица осъществяващи обичайно дейност в две или повече държави членки. Органите по приходите са обосновали извод, че дружеството не отговаря на задължителните условия на чл. 12, ал. 1 от регламент ЕО № 883/2004 за издаването на формуляр А1 на командированите от него лица и спрямо тях е приложимо законодателството на държавата членка, на чиято територия се полага труда съгласно чл. 11, параграф 3, б. а от регламента, в конкретния случай Кралство Швеция. Установено е, че ТД на НАП Бургас е отправила чрез единната система за обмен на информация за социална сигурност до приходната администрация на Кралство Швеция за всеки от работниците – искане за предоставяне на информация. Във всяко едно от исканията е посочено, че лицето е работило на територията на Кралство Швеция за български работодател Све Норд ООД и при проверката е установено, че не са спазени задължителните изисквания на чл. 12, параграф първи от регламент ЕО № 883/2004, като в този случай е приложимо законодателството на Кралство Швеция. В отговор на изпратените уведомления са изпратени формуляри отговор на искането за информация, в които се съобщава, че нямат информация за лицата в техните системи тъй като те не са отговорили на молбите им и за да бъдат обхванати от шведското законодателство и да имат право на обезщетение самите лица трябва да подадат заявления. Органите по приходите са приели, че за наетите командировани лица от дружеството следва да е приложимо осигурителното законодателство на Кралство Швеция държавата, на чиято територия са полагали труда си. Направен е извода, че внесените от дружеството задължителни осигурителни вноски по реда на българското законодателство са недължимо внесени и подлежат на приспадане. Органите по приходите са съобразили обстоятелството, че част от надвнесените задължителни осигурителни вноски попадат в хипотезата на чл. 15, ал. 2 от ДОПК, като по силата на тази разпоредба следва да се приеме, че удържаните от физическите лица задължителни осигурителни вноски се смятат за изплатени от името и за сметка на лицата от чието възнаграждение са били удържани, независимо, че платецът е търговското дружество. Органите по приходите са приели, че сумата в общ размер от 125 354, 01 лв. внесени задължителни осигурителни вноски в приход на ДОО, ДЗПО – УПФ и НЗОК може да бъде възстановена на дружеството и на правоимащите лица, от които е удържана след получаване на официална информация от шведската осигурителна институция, че дължимите задължителни осигурителни вноски в Кралство Швеция за наетите лица по трудови правоотношения от дружеството са внесени. При оспорването по административен ред на ревизионния акт, решаващият административен орган е определил спора като свързан с обстоятелството дали подлежат на възстановяване вече заплатените пред компетентната институция в Република България осигурителни вноски по КСО и ЗЗО, при несъмненото обстоятелство на приложимост на законодателството на Кралство Швеция. Решаващият административен орган е направил извода, че дружеството е приложило българското законодателство, като съобразно чл. 4, чл. 6 и чл. 127, ал. 1 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО е декларирало дължимите осигурителни вноски с подадени декларации образец 1 и образец 6 за съответните периоди, като декларираните осигурителни вноски са били внесени в срок. Приел е, че предвид приложимостта на законодателството на Кралство Швеция осигурителните вноски се явяват недължимо платени и подлежат на приспадане. Приел е, че същите не подлежат на незабавно възстановяване. Обосновал е приложимостта на чл. 84, параграф 2 от регламент № 883/2004. Приел е, че съгласно чл. 71 от регламент ЕО № 987/2009, за целите на прилагане на чл. 84 от основния регламент, събирането на вземания се извършва, когато е възможно чрез прихващане или между институциите на съответните държави членки, или по отношение на съответните физически или юридически лица в съответствие с чл. 72-74 от регламента по прилагане. Приел е, че чл. 73, параграф 2 от регламент ЕО № 987/2009 предвижда задължение на институцията, която предварително е получила вноски от юридическо или физическо лице да не възстановява същите, докато от институцията, посочена за компетентна не бъдат потвърдени дължимите вноски съгласно чл. 6, параграф 4 от регламент ЕО № 987/2009. По искане на институцията, определена за компетентна, което се отправя най-късно 3 месеца след като бъде определено приложимото законодателство, институцията, която предварително е получила вноски ги превежда на институцията, посочена за компетентна за същия период с цел да бъде уредено положението по отношение на вноските, дължими от съответното физическо или юридическо лице. Преведените вноски със задна дата се считат платени на институцията, определена за компетентна. Направен е извода, че недължимо платените осигурителни вноски подлежат на възстановяване едва след като приключи процедурата по определяне на приложимото законодателство, което се осъществява с издаване на атестация по чл. 19, параграф 2 от регламент ЕО № 987/2009, издадена от компетентната институция в държавата членка по прилагане н съответното законодателство. Прието е, че в процесния случай приложимото законодателство е това на Кралство Швеция, заплатените пред българските приходни органи осигурителни вноски, като недължимо платени биха могли да бъдат възстановени единствено след удовлетворяване на задълженията за осигурителни вноски в Кралство Швеция, които следва да бъдат определени и поискани от съответната институция, по инициатива на дружеството работодател. Прието е, че не би било коректно да се възстановят недължимо платени осигурителни вноски на дружеството преди установяване на дължимите осигурителни вноски от компетентната администрация на приемащата държава членка и превеждането им на институцията, посочена за компетентна за периода. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт, жалбата на търговското дружество е определена като неоснователна. Първоинстанционният съд е определил като правилни изводите на органите по приходите, че недължимо внесените в Република България осигурителни вноски не подлежат на незабавно възстановяване. Приел е, че недължимо платените социални осигуровки подлежат на възстановяване едва едва след като приключи процедурата по определяне на приложимото законодателство, което се осъществява с издаване на атестация по чл. 19, параграф 2 от регламент ЕО № 987/2009, издадено от компетентната институция в държавата членка по прилагане на съответното законодателство. Задължението за иницииране на това производство е на работодателя. Обжалваното първоинстанционно решение е правилно. Предметът на спора правилно е определен от първоинстанционния съд, свързан с обстоятелството, което е установено, а именно на приложимост на законодателството на Кралство Швеция по отношение на командированите работници на дружеството, подлежат ли на възстановяване вече заплатените пред компетентната институция в Република България осигурителни вноски по КСО И ЗЗО. Този предмет на спора обуславя и правния интерес на търговското дружество, за който съдът следи служебно, доколкото с ревизионния акт не се установяват задължения на търговското дружество. Тази съдебна инстанция съобразява и чл. 84, параграф 2 от Регламент ЕО № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социално осигуряване, съгласно който, влезлите в сила решения на съдебните и административните органи, свързани със събирането на осигурителни вноски, лихви и всякакви други разходи, или с възстановяването на обезщетения, които са предоставени, но недължими съгласно законодателството на една държава членка, се признават и прилагат по искане на компетентната институция в друга държава членка в рамките на и в съответствие с процедурите, установени от законодателството и всички други процедури, приложими към подобни решения на последната държава членка. Такива решения се обявяват за влезли в сила в тази държава членка доколкото законодателството и всички други процедури на тази държава членка предвиждат това. Съгласно постоянната практика на Съда на Европейския съюз, разпоредбите на дял II от Регламент ЕО № 883/2004, част от който е и чл. 12, параграф първи от този регламент представляват пълна и единна система от стълкновителни норми. Всъщност целта на тези норми е не само да се избегне своевременното прилагане на няколко национални законодателства и усложненията, които могат да възникнат от това, но и да не се допусне лица, попадащи в приложното поле на този регламент, да бъдат лишени от защита в областта на социалната сигурност поради липса на приложимо по отношение на тях законодателство. Следователно, щом дадено лице попада в персоналния обхват на регламента, определен в чл. 2 от същия, по принцип се прилага закрепеното в чл. 11, параграф 1 от този регламент правило, че приложимо е само едно национално законодателство и същото се определя в съответствие с разпоредбите на дял втори от посочения регламент. За тази цел член 11, параграф 3, б. „а“ от регламента установява принципа, че който осъществява дейност като наето лице на територията на една държава членка, се подчинява на законодателството на тази държава. Този принцип, обаче е формулиран съгласно чл. 12 – 16 от регламента. Това е така, защото в някои особени случаи простото прилагане на общото правило по чл. 11, параграф 3, б. „а“ би довело не до избягване, а напротив до пораждане както за работника, така и за работодателя и за социалноосигурителните органи на административни усложнения, които могат да попречат на упражняването на свободното движение на лицата, попадащи в приложното поле на този регламент. В тази връзка и съгласно т. 17 от преамбюла на регламента, с оглед гарантирането в максимална степен на равно третиране на всички лица, заети на територията на държава членка, е подходящо да се определи като приложимо, по общо правило, законодателството на държавата членка, където заинтересованото лице осъществява своята дейност като заето или самостоятелно заето лице. Както се приема в практиката на Съда на Европейския съюз, целта е да се избегне и т.нар. forum shopping. Сред тези особени случаи е и хипотезата на чл. 12, параграф 1 от регламента, съгласно която лицето, което осъществява дейност като наето лице в държава членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава членка, при условие, че предвидената продължителност на тази работа не превишава 24 месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице. Правилно първоинстанционният съд е съобразил обстоятелството, че посочената разпоредба поставя пет задължителни изисквания, чието изпълнение е абсолютно условие за запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава членка спрямо работника или служителя, който временно извършва работа на територията на друга държава членка. Първото изискване е законодателството в областта на социалната сигурност на изпращащата държава да е било приложимо спрямо работника или служителя непосредствено преди командироването му. Второто изискване е командироващият работодател обичайно да осъществява дейността си на територията на изпращащата държава. Третото изискване е пряката връзка между работодателя и изпратеното лице да се запази през срока на командироването. Четвъртото изискване е лицето да не се изпраща, за да замества друго командировано лице. Петото изискване е предвиденото времетраене на работата на командированото лице да не надвишава 24 месеца. В процесния случай, несъмнено е обстоятелството на приложимост на правото но Кралство Швеция, това е обстоятелство, изрично прието за осъществило се и в касационната жалба. Щом лицата попадат в персоналния обхват на регламент (ЕО) 883/2004, определен в член 2 от последния, по принцип се прилага закрепеното в чл. 11, параграф първи от този регламент правило, че приложимо е само едно национално законодателство в областта на социалната сигурност. Тази съдебна инстанция съобразява и обстоятелството, че за релевирането на персоналния обхват на член втори от този регламент не се изисква да е издадено удостоверение А1. Всъщност обстоятелството на приложимост на социалното законодателство на Кралство Швеция е установено и с решение № 2602 от 21 март 2022 г., постановено по адм.д. № 12513 от 2020 г. на Върховния административен съд. Съдът е приел, че оспореното решение по чл. 117, ал. 3 от КСО и потвърдените с него задължителни предписания към осигурителя да заличи подадените данни в регистъра на осигурените лица на НОИ по чл. 5, ал. 4 от КСО с код на вид осигурен 01, за които не е издаден документ А1, и които не са подчинени на българското осигурително законодателство са в съответствие с материалния закон. При съобразяване на това обстоятелство, тази съдебна инстанция не може да прави изводи относно обстоятелството на използване на различните предвидени способи за комуникация между държавите членки. Независимо, че приложимият регламент предвижда различни способи за осигуряване на такава информация. Същата би могла да се изиска чрез административната комисия за координация на системите за социално осигуряване към европейската комисия по чл. 71, ал. 1 от регламента предвид задачите й по чл. 72, б. в от регламента да поощрява и развива сътрудничеството между държавите членки и техните институции по въпроси на социалното осигуряване, включително като улеснява провеждането на дейности за трансгранично сътрудничество в сферата на координацията на системите за социално осигуряване. Извън това, чл. 76, ал. 3 от регламента предвижда възможност властите и институциите на държавите членки да контактуват пряко по въпросите на системите им за сигурност, по чл. 76, ал. 4, изречение първо имат задължението взаимно да се информират и сътрудничат. Член 76, ал. 6 от регламента постановява, че при трудности в тълкуването и прилагането на регламента, които биха могли да засегнат права на лица, обхванати от него, институцията на компетентната държава членка или държавата членка по пребиваване на заинтересованото лице се свързва пряко с институцията на съответната държава членка, ако не може да се намери решение в приемлив срок, съответните власти могат да се обърнат към административната комисия за съдействие. Член 78, ал. 3 и 4 от регламента регламентират електронния обмен на данни между институциите на държавите членки и правната сила на получените електрони документи. Всички тези разпоредби са детайлизирани в регламент 987/2009 г. Първото оплакване, съдържащо се в касационната жалба е свързано с направения извод и поставения въпрос дали компетентната институция на една държава членка има правомощието едностранно да определя за приложимо осигурителното законодателство на друга държава членка и да се позовава на чл. 73, параграф втори от регламента за прилагане, без от страна на втората държава да са издадени удостоверения А1, атестиращи, че осигурителното законодателство на последната държава членка е приложимо към командированите в нея лица. В процесния случай би могло да се приеме, че отговорът на този въпрос е предопределен от влязлото в сила решение на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решението на Административен съд Бургас, с което са потвърдени задължителни предписания от контролните органи по осигуряването в ТП на НОИ Бургас, с които е указано на осигурителя Све Норд ООД да заличи подадените данни в регистъра на осигурените лица на НОИ по чл. 5, ал. 4 от КСО, подадени с код на осигурен в т. 12.01 от декларацията. По делото не е имало спор, че трудовите договори са сключени на територията на страната, а осигурените лица са полагали труд в друга държава членка на Европейския съюз. При отговора на този въпрос, тази съдебна инстанция съобразява т. 10 от регламента за прилагане, съгласно която за да се определи компетентната институция, а именно тази, чието законодателство се прилага, или която е отговорна за изплащането на определени обезщетения, данните на осигуреното лице и на членовете на семейството му трябва да се проверят от институциите на повече от една държава членка. При съобразяване на това обстоятелство, тази съдебна инстанция обосновава приложимостта на чл. 6 от регламента за изпълнение – временно прилагане на законодателството и предварително предоставяне на обезщетения. Съгласно чл. 6, параграф 1, б. а, освен ако в регламента по прилагане не е предвидено друго, при различия в становищата на институциите или органите на две или повече държави членки относно определянето на приложимото законодателство спрямо заинтересованото лице, временно се прилага законодателството на една от тези държави членки, като приоритетът се определя, както следва – законодателството на държавата членка, където лицето в действителност упражнява дейност като заето или самостоятелно заето лице, при положение, че тази дейност се упражнява само в една държава членка. При условие, че се установи, че или приложимото законодателство не е това на държавата членка на предварителното членство или институцията, която предварително е предоставила обезщетенията не е компетентната институция, определената за компетентна институция се счита да е била такава със задна дата, сякаш не е имало различие със становищата, най-късно от датата на предварителното членство или от първото предварително предоставяне на съответните обезщетения. По отношение на искането за възстановяване не недължимо събраните вноски, тази съдебна инстанция съобразява чл. 21, параграф първи от регламента за изпълнение, съгласно който, работодател, чието седалище или място на дейност се намира извън компетентната държава членка, изпълнява всички задължения, произтичащи от законодателството за това лице, по-специално задължението за плащане на вноските, предвидени в това законодателство, така както ако седалището или мястото му на дейност се намираха в компетентната държава членка. При възприемането на приложимост на чл. 6 от регламента, се обуславя приложимостта на чл. 73 от регламента. Следва да се съобрази правилото на чл. 73, параграф 2 от регламента за прилагане, съгласно която институция, която предварително е получила вноски от юридическо и/или физическо лице, не възстановява въпросните суми на лицето, което ги е платило, докато от институцията, посочена за компетентна не бъдат потвърдени дължимите й суми съгласно чл. 6, параграф 4 от регламента по прилагане. Приложимостта на посочената разпоредба, с оглед на систематичното й място в чл. 73, предполага определени действия на институцията, която предварително е изплатила паричните обезщетения по параграф първи на чл. 73, а имено съставянето на справка за предварително изплатената сума и нейното изпращане на институцията, която е определена за компетентна, в процесния случай на компетентната институция на Кралство Швеция. Това, от своя страна предполага и приложимостта на чл. 73, параграф 2, изречение второ, съгласно който по искане на институцията, определена за компетентна, институцията, която предварително е получила вноски ги превежда на институцията посочена за компетентна за същия период с цел да бъде уредено положението по отношение на вноските, дължими от юридическото и или физическото лице. При съобразяването на тези обстоятелства и приложимите разпоредби следва извода за правилност на решението на първоинстанционния съд. Това обстоятелство, обаче не изключва задължението на компетентните административни органи на Република България за прилагането на разпоредбите на регламента за прилагане в частта му и включително на разпоредбите относно сътрудничеството и обмена на данни. Съгласно чл. 2, параграф първи от регламента, за целите на регламента по прилагане, институциите незабавно предоставят или обменят всички данни, необходими за установяването и определянето на правата и задълженията на лицата, за които е приложим основният регламент. Предаването на такива данни между държавите членки се извършва пряко от самите институции или косвено посредством органите за връзка. В рамките на сътрудничеството между институциите, се прилага чл. 20 от регламента за прилагане, съгласно който съответните институции съобщават на компетентната институция на държавата членка, чието законодателство се прилага за дадено лице по силата на дял втори от основния регламент, необходимата информация за установяване на датата, на която същото законодателство става приложимо и вноските които това лице и неговите работодатели са длъжни да плащат съгласно това законодателство. Следователно, принципно правилно е разбирането на първоинстанционния съд, че недължимо платените осигурителни вноски подлежат на възстановяване едва след като приключи процедурата по определяне на приложимото законодателство по чл. 19, параграф 2 от регламента за изпълнение чрез предоставянето на атестация от страна на Кралство Швеция, чието законодателство е приложимо по силата на дял втори от основния регламент. Вярно е, че тази атестация се предоставя по искане на работодателя, но издаването на същата несъмнено предполага и осъществяването на процедурата на сътрудничество между институциите по чл. 20 от регламента за прилагане. Съгласно чл. 76, т. 4 от регламента, институциите и лицата, обхванати от настоящия регламент имат задължението за взаимно информиране и сътрудничество за осигуряване на правилното прилагане на този регламент. По отношение на обстоятелството за компетентния орган за определяне на приложимото законодателство, в Република България определянето на приложимото законодателство по дял втори от Регламент № 883/2004 и издаването на формуляр А1 са от компетентността на Националната агенция за приходите на основание чл. 4, т. 1 от постановление № 144/11.07.2013 г. за определяне на функциите на българските органи и институции по смисъла на Регламент № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за за координация на системите за социална сигурност, Регламент № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент ЕО № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент ЕО № 1231/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за разширяване на обхвата на Регламент ЕО № 883/2004 и на Регламент ЕО № 987/2009 г. по отношение на граданите на трети държави, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание тяхното гражданство. От страна на ответника по спора е направено искане за присъждане на разноски. Касационният жалбоподател е направил възражение за тяхна та прекомерност. При съобразяване на обстоятелството на фактическа и правна сложност на спора и на процесуалната активност на процесуалните представители на ответника по спора това възражение е неоснователно, следва да се присъдят разноски в размер на 3344, 36 евро. Не се обосновава приложимостта на чл. 9, ал. 3 от наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, при съобразяване на обстоятелството на подаден отговор на касационната жалба без осъществено процесуално представителство пред касационната инстанция. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 1, Върховният административен съд, първо отделение

Цитирани разпоредби

31