Определение № 2655 от 28.09.2026 г. на ВКС по т. д. № 1804/2026 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „А. груп“ ЕООД срещу определение №319/09.06.2026 г. по в.ч.т.д. № 262/26 г. на Варненски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу протоколно определение от 29.05.2026 г. по т.д. № 13/2025 г. на Добрички окръжен съд за оставяне без уважение на искането на страната за отвод на съдията-докладчик и е прекратено производството по делото. В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Оспорва се изводът на въззивния съд, че първоинстанционното определение с отказ за отвод на съдията-докладчик не подлежи на обжалване по реда на чл.634б ал.3 ТЗ, тъй като към настоящия момент не е открито производство по несъстоятелност. Като аргумент се привежда, че с оглед постигане на целите, поставени в чл. 607 ТЗ, няма причина страните в производството до постановяване на решение по чл.630 ал.1 ТЗ да имат по-малка защита, отколкото след това, тъй като рисковете, срещу които е предвидена нормата на чл.634б ал.3 ТЗ, са налице, както след постановяване на решение по чл.630 ал.1 ТЗ, така и преди това. Твърди се също и, че приложимостта на разпоредбата на чл.634б ал.3 ТЗ в случая намира основание и в разпоредбата на чл.621а ал.1 ТЗ, съгласно която, освен правилата в тази част, в производството по несъстоятелност се прилагат и особени процесуални правила, посочени там. С оглед на това, според жалбоподателя, доколкото разпоредбата на чл.634б ал.3 ТЗ е част от глава четвърта на ТЗ, то следва, че същата на основание чл.621а ал.1 ТЗ намира приложение, както след решение по чл.630 ал.1 ТЗ, така и преди това. В заключение се излагат пространни съображения за наличието на основание за отвод на съдията-докладчик по смисъла на чл.22 ал.1 т.6 ГПК. Моли се за отмяна на обжалваното въззивно определение и за връщане на делото на въззивния съд с указания или за постановяване на ново определение, с което на основание чл.22 ал.1 т.6 ГПК да бъде отведен съдията-докладчик по делото. Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което я намира за допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Въззивният съд е бил сезиран с частна жалба от „А. груп“ ЕООД срещу протоколно определение на Добрички окръжен съд, с което е оставено без уважение искане на страната за отвод на съдията-докладчик. За да постанови обжалвания в настоящото производство съдебен акт, апелативният съд е отчел, че производството пред окръжния съд е било образувано по подадена от „И.“ЕАД молба за откриване на производство по несъстоятелност на „А. груп“ ЕООД, поради неговата неплатежоспособност. Съдът е взел предвид, че по това производство устните състезания са приключили на 29.05.2026г., като в протокола от откритото съдебно заседание е определена датата – 29.06.2026 г., на която ще бъде обявено решението на съда по сезиралата го молба по чл. 625 ТЗ; в същото съдебно заседание е поискан отвод на съдията-докладчик по делото, който с протоколно определение от тази дата е оставен без уважение. При тези факти съставът на апелативния съд е развил съображения за неприложимост на нормата на чл.634б ТЗ в случая.Посочил е,че тя предвижда произнасяния на съда по несъстоятелността, включително по молба за отвод на съдията /ал. 3 от разпоредбата/, само при открито производство по несъстоятелност, изтъквайки, че това е изрично посочено в заглавната част на разпоредбата, а и следва от систематичното тълкуване на текста на закона. В тази връзка въззивният съд е подчертал, че съгласно чл.634а изр.1 ТЗ производството по несъстоятелност се смята за открито от датата на решението по чл.630 ал.1 ТЗ, каквото в конкретния случай към процесния момент не е постановено.Въз основа на това е достигнал до заключението, че приложението на чл.634б ал.3 ТЗ е изключено поради липса на открито производство по несъстоятелност. Допълнително е посочил, че това тълкуване следва и от целта на закона, който с чл.634б ТЗ въвежда изключение от общото правило на ГПК за необжалваемост на определението, с което се оставя без уважение молбата за отвод на съда. Развил е съображения, че последното е наложено с оглед универсалния характер на това производство, развиващо се с участието на всички кредитори на длъжника, което е и обуславящо за засилената защита на правото на страните да отведат съдията-докладчик, чрез въвеждане на инстанционен контрол относно произнасянето му по искан отвод. Съдът е подчертал, че стриктното тълкуване на правилата предполага, че в производството по разглеждане на молбата по чл.625 ТЗ, предхождащо откриването на производството по несъстоятелност, субсидиарно приложение намират правилата на ГПК по арг. от чл. 621 ТЗ, тъй като в ТЗ липсват специални процесуални правила относно разглеждането на молбите за отвод на съдията- докладчик по молбата по чл. 625 ТЗ. По тези съображения въззивният съд е направил извода, че частната жалба, с която е сезиран, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея – да бъде прекратено. Настоящият съдебен състав намира така постановеното по тези мотиви определение на въззивния съд за правилно. Искането за отвод на съда е направено по време на висящността на дело, образувано по молба по чл.625 ТЗ, подадена от кредитор за откриване на производство по несъстоятелност на ответното дружество – частен жалбоподател. Молбата се разглежда по общите правила на състезателното производство, предвидено в ГПК, в което страните са срещуположни и доколкото тези правила не са изключени от предвидените в глава 39 от ТЗ специални норми. Това производство приключва с решение, от датата на постановяването на което /и то само в случай,че решението е позитивно, т.е. молбата е уважена/ състезателното производство прераства в производство по универсално принудително изпълнение. Разпоредбата на чл.634б ал.3 ГПК намира систематичното си място в глава 40 от ТЗ – Действие на решението за откриване на производство по несъстоятелност, поради което е приложима едва „при открито производство по несъстоятелност“ /цит.заглавието на разпоредбата/. Не случайно законодателят е предвидил обжалваемост на определението за отказ на съда да се отведе от изпълнението на функциите си като изключение от общото правило за необжалваемост, валидно за исковото производство. Докато в последния случай /а това се отнася и за производството по чл.625 ТЗ до приключването му с решение/ наличието на основание за отвод може да бъде проверено по реда на инстанционния контрол на крайния съдебен акт, при вече открито производство по несъстоятелност не всички действия и актове на съда по несъстоятелността могат да бъдат проверени по този ред, поради което в този случай е необходимо да бъде въведена допълнителна защита за кредиторите и длъжника срещу евентуални негови пристрастни действия. Конкретната хипотеза не попада в обхвата на чл.634б ал.3 ТЗ,а е приложимо общото правило на ГПК за необжалваемост на отказа за отвод на съдията- докладчик по молбата по чл. 625 ТЗ. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение на Варненски апелативен съд следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение