Определение № 12950 от 29.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11002/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на главния архитект на община на Община Стара Загора против определение № 3071 от 10.10.2024 г., постановено по адм.д. № 444/2024 г. по описа на Административен съд гр. Стара Загора. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът – С. И. Т., в писмен отговор, оспорва частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Настоящият състав на Върховния административен съд намира частната жалба за недопустима като съображенията за това са следните: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е писмо, изх. № 20-99-160 от 30.04.2024 г. на главният архитект на Община Стара Загора, с което С. Т. е уведомен във връзка с подадено от него заявление, вх. № 19-28-33/25.04.2024 г., за издаване разрешение за промяна предназначението на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.503.437.1.21, с административен адрес: ул. Цар Калоян 34, при условията на чл. 147а ЗУТ от „Обект за търговска дейност“ в „Обект за ритуална дейност“, че съгласно чл. 26, ал. 3, т. 3 от Наредба за устройството и управлението на гробищните паркове и обредните зали в тях на територията на община Стара Загора (приета от Общински съвет с Решение № 524 от29.09.2016 г.), обредните действия и ритуали могат да се извършват, доколкото не противоречат на националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морал, и не засягат правата и свободите на другите граждани. В писмото се сочи, че е налице висящо съдебно производство със същия предмет, което представлява пречка за произнасяне от страна на главния архитект по заявлението. С обжалваното определение първоинстанционният съд отменя оспореното писмо и изпраща преписката на главния архитект на Община Стара Загора за разглеждане по същество на заявление с вх. № 19-28-33/25.04.2024 г. В случая предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е отказ на административен орган да разгледа по същество отправено до него искане за промяна на предназначението на самостоятелен обект в сграда без извършване на строителни и монтажни работи по реда на чл. 147а, ал.1 ЗУТ, който подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV т.е. чл. 197 и сл. АПК. Предмет на обжалване в настоящото производство е съдебен акт, постановен в производство по чл. 200, ал. 1 АПК. Актът на съда, съгласно чл. 200, ал. 2 АПК, може да се обжалва само от страните, участващи в административното производство, какъвто административния орган не е. Сезираният с искането административен орган не е страна, а решаващ орган в административното производство. Поради това и съгласно чл. 200, ал. 2 АПК административният орган не разполага с активна процесуална легитимация за обжалване на постановения по чл. 200, ал. 1 АПК съдебен акт. В този смисъл е и приетото решение № 2 от 24.03.2021 г. по т.д.№10/2019г. на ОСС на колегиите на Върховния административен съд. Следователно частната жалба е недопустима, поради което същата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди община Стара Загора да заплати на С. И. Т. сумата 1200 лв., представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,