Определение № 10014 от 13.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9032/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от "Калцит" ЕООД с ЕИК 832047845, представлявано от управителя С. Г., чрез адв. Р. Партинова против определение № 4026 от 09.04.2026 г. на Върховен административен съд, тричленен състав на шесто отделение, по адм. дело № 108/2026 г., с което е оставено без разглеждане искането му за отмяна на влязло в сила решение № 1549 от 05.12.2025 г. по адм. дело № 1073/2025 г., по описа на Административен съд – София - област и производството по адм. дело № 108/2026 г. по описа на Върховен административен съд, шесто отделение е прекратено. В частната жалба се твърди, че определението е неправилно, че искането не е недопустимо и се моли делото да се върне за разглеждане на искането за отмяна от друг тричленен състав на ВАС. Ответникът – заместник -министърът на енергетиката не изразява становище по основателността на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, срещу акт подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане молбата за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 237 и сл. АПК, тричленният състав на Върховен административен съд е установил, че решението, чиято отмяна се иска, е постановено в производство по реда на чл. 70 и сл. от раздел VIII "Възобновяване на административнонаказателните производства" от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Съдебният състав не е установил допуснати процесуални нарушения, които да са довели до нарушаването на правото на защита на дружеството, поради което е отхвърлил искането за възобновяване, като неоснователно. Приел е, че като извънинстанционен способ за контрол на влезлите в сила решения, ЗАНН допуска само възобновяване по реда на чл. 70 от ЗАНН. А относно твърдението в настоящото искане за приложимост на регламентирания в чл. 237 и сл. от АПК ред за отмяна на влезли в сила актове по обжалване на наказателни постановления, е посочил, че правилата на ЗАНН са специални по отношение на АПК и уредбата на чл. 70 – 73 от ЗАНН изключва регламентираната с чл. 239 от АПК отмяна на влезли в сила съдебни актове. Определението е валидно, допустимо и правилно. Отмяната на влезли в сила съдебни актове по чл. 237 и сл. АПК е способ за съдебна защита при наличие на хипотезите на чл. 239 АПК и се развива по правилата на АПК. В случая искателят "Калцит" ЕООД, представлявано от управителя С. Г. търси съдебна защита срещу постановен съдебен акт по чл. 70 и сл. от раздел VIII "Възобновяване на административнонаказателните производства" ЗАНН. Цитираното искане е процесуално недопустимо. Това е така, както правилно е отбелязал и тричленният състав на Върховния административен съд, тъй като в случая е приложим специалният закон - Законът за административните нарушения и наказания, а не Административнопроцесуалният кодекс. Съгласно чл. 70 ЗАНН в посочената по-горе редакция, административнонаказателните производства, по които наказателните постановления са влезли в сила, както и решените и прекратените от съда дела, образувани във връзка с обжалване на наказателни постановления, подлежат на възобновяване при посочени в този текст хипотези. Следователно в чл. 70 ЗАНН е предвидена процедура по извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни актове по ЗАНН. Съответен на цитираните норми на ЗАНН е и изводът на съда, че специалният ред по ЗАНН, регламентиращ извънреден способ за съдебен контрол, приложим за влезли в сила решения по ЗАНН, изключва отмяната по чл. 237 и сл. АПК. Предявената молба за отмяна на решение по административнонаказателно дело е недопустима и не подлежи на разглеждане по реда на чл. 237 и сл. АПК. С оглед на изложеното, Върховният административен съд, шесто отделение е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия