Определение № 3584 от 12.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2276/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. А. К. против определение № 258/19.01.2024 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение по гр.д. № 5393/2024 г., с което е оставена без разглеждане молба за отмяна на решение № 2514 от 14.02.2022 г., постановено по гр.д. № 12454/2021 г. на Районен съд Пловдив, протокол № 8178/11.11.2022 г. по същото дело и изп.лист № 468/01.03.2023 г., издаден по същото дело, на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят обжалва определението, без да излага конкретни доводи относно преценката на състава на ВКС, че молбата за отмяна е недопустима. Насрещната страна по частната жалба - Е. З. К., чрез адв. Д., е депозирала отговор, в който заявява становище за неоснователност на жалбата, тъй като изложените в нея доводи са неотносими към производството за отмяна.Моли обжалваното определение на ВКС да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение прегражда по-нататъшното развитие на делото и е постановено от състав на Върховния касационен съд, намира че то подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че молбата за отмяна е недопустима, тъй като е депозирана срещу актове, които не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 от ГПК – влязлото в сила решение е постановено по реда на чл.49 СК, а съгласно чл.303, ал.2 ГПК не се допуска отмяна на решение, с което е постановен развод, унищожаване на брака или бракът е признат за несъществуващ. Като допълнителен аргумент за недопустимост на производството по отношение на протокола от открито съдебно заседание по гр.д. № 12454/2021 г. на Районен съд Пловдив и издадения по същото изпълнителен лист, съставът на ВКС е посочил и разясненията, дадени с т.2 от ППВС № 2 от 29.09.1997 г., според които на отмяна по реда на чл.303-чл.309 ГПК подлежат само актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо, както и на т. 6 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, според които производството за отмяна е приложимо само към определена категория актове – влезлите в сила съдебни решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо и определения, имащи техните правни последици –тези за прекратяване на производството, поради отказ от иска, както и че издадените изпълнителни листове подлежат само на обжалване по предвидения в ГПК ред. Постановеното от състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС определение е съобразено с нормата на чл.303, ал.2 ГПК, както и със задължителните постановки на т.6 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. В конкретния случай молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е насочена срещу актове, които не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 от ГПК, а именно влязло в сила решение, постановено по реда на чл.49 СК, протокол от открито съдебно заседание по гр.д. № 12454/2021 г. на Районен съд Пловдив и издаден по същото изпълнителен лист, поради което се явява процесуално недопустима и правилно е оставена без разглеждане. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение