Определение № 2728 от 02.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 807/2026 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на ответника по касация В. В. Г., чрез адв.С. М., за допълване по реда на чл.248 ГПК на постановеното по настоящото дело Определение № 2242 от 23.07.2026г. чрез присъждане на сумата от 2000 евро разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Насрещната страна – касаторът „Уникредит Булбанк“АД, депозира писмено становище в указания срок, с което оспорва молбата по чл.248 ГПК по съображения за липса на надлежно доказателство за реално извършено плащане на адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди данните по делото, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:. С оглед изхода от спора – недопуснато касационно обжалване на въззивно решение по подадена от „Уникредит Булбанк“АД касационна жалба, с оглед правилото на чл.78, ал.3 ГПК ответникът по касация В. В. Г. има право да иска присъждане на разноски, сторени за касационното производство. В подадения от последната, чрез адв. С. М., отговор на касационната жалба е заявено искане за присъждане на сторените по делото разноски, в подкрепа на което представя Договор за правна защита и съдействие от 12.01.2026г.; справка, наименована „Извлечение от банкова сметка за заплащане“ и списък по чл.80 ГПК. По така заявеното своевременно искане действително няма произнасяне от настоящия състав на ВКС. Видно от договора за правна защита и съдействие за изготвяне на отговор на касационната жалба и процесуално представителство по делото е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 евро, платимо по банков път, с посочен номер на сметката на получателя в Банка ДСК. Представеният документ, озаглавен от страната като „извлечение от банкова сметка за заплащане“, носещ електронния подпис на адв. С. М., представлява справка, в която в табличен вид са описани движенията по „Разплащателна сметка - EUR 19365861“ към 12.01.2026г., конкретно постъпление на сума от 2000 евро с посочено основание, наредител, номер на сметка. Като основателно от настоящия състав се преценява възражението на процесуалния представител на насрещната страна „Уникредит Булбанк“АД, че тази справка не представлява надлежно доказателство за реално извършено плащане на адвокатско възнаграждение. За установяване на действителното заплащане на разноските за адвокатското възнагражения в тежест на претендиращата ги страна е да докаже, че плащането е осъществено в съответствие с договорения начин, който в случая е по банков път, т.е. чрез платежно нареждане със заверка или потвърждение за получен превод, банково извлечение или авизо /изброяването е примерно/. В този смисъл са и задължителните указания на т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед системите на онлайн банкиране, няма пречка генерираната от банката транзакция да се представи в електронен запис. Във всички случаи обаче платежният документ или запис следва да изхожда от съответната банка и да съдържа данни за идентифицирането й. С оглед на това настоящият състав на ВКС приема, че представената в случая справка, носеща елекронен подпис на адв. С. М., не представлява надлежно доказателство за установяване реално заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение. Водим от горното, състав на Второ търговско отделение на ВКС