Определение № 41 от 16.03.2017 г. на ВКС по н. д. № 255/2017 г.

Производството е с правно основание чл. 351, ал.5 от НПК. Образувано е по жалба на частен обвинител срещу разпореждане за връщане на касационна жалба по ВНОХД № 578/2016г. по описа на САС, 4-ти въззивен състав, по което е постановено потвърдително решение № 458/14.11.2016г. С разпореждането от 05.01.2017г. съдия от въззивния съд по делото е върнал подадена касационна жалба това решение, като в съобразителната част е отбелязал, че не са изпълнени дадени указания с разпореждане, което е получено на 22.12.2016г.от 09.05.2016г., за допълването и поради липса на посочени касационни основания, както и доводи, които да насочват към тези основания. Подадена е касационна жалба срещу това разпореждане за връщане, в която се сочи, то е издадено при неспазване на процедурата за връчване на съобщения и при липса на нередовности в подадената касационна жалба, наименована като въззивна. Твърди се, че съобщението за отстраняване на нередовности не е било връчвано на нея лично, нито чрез някой друг. Твърди, че е самостоятелна страна и също има право да получи съобщение и срокът да тече от този момент за нея. Твърди също така, че от съдържанието на касационната жалба ставало ясно, че оплакванията са относно нарушение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното наказание. В жалбата се посочвало, че неправилно деецът бил оправдан да е извършил нарушение на чл.5, ал.2, т.3 от ЗДвП, което съставлявало нарушение на материалния закон. Относно наказанието можело от съдържанието на жалбата да се извлече, че наложеното наказание е твърде ниско и несправедливо, тъй като не е съобразено с обществената опасност на дееца, свързан с предходни осъждания, множество налагани административни наказания за неспазване на правилата за движение по пътищата, като не е отчетено и обстоятелството, че деецът е управлявал автомобила си след употреба на алкохол. Това се изтъква като второ нарушение, което също е самостоятелно основание за отмяна на разпореждането. Иска отмяна на разпореждането за връщане и продължаване на съдопроизводствените действия. Становището на прокурора от ВКП е, касационната жалба е неоснователна, тъй като даденото указание не било изпълнено. В жалбата не били посочени касационните основания, въз основа на които се иска проверка на постановената присъда, твърдяло се необоснованост на съдебния акт, което не било касационно основание. В направеното искане за оправдаване на дееца не били посочени данните по делото, които ги подкрепят. Липсата на законови реквизити в съдържанието на касационната жалба определя същата като негодно процесуално основание за касационна проверка на въззивното решение. Връщането е правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.351, ал.4, т.1 от НПК, поради което иска да се остави разпореждането в сила. Съставът на ВКС счете, че жалбата е подадена в срок, подлежи на разглеждане и се явява основателна. Прегледът на процесната подадена касационна жалба води до извода, че от съдържанието и могат да бъдат извлечени претендираните касационни основания – нарушение на материалния закон с оглед оправдаването на дееца за част от бланкетното нарушение на правилата по ЗДвП, както и явна несправедливост на наложеното наказание - тъй като с оглед на обществената опасност на дееца се претендира налагане на максимално предвиденото наказание в закона, което очевидно не е наложено. Доводите на които се основа жалбата, се съдържат в атакуваното решение. Поради това съставът на ВКС счете, че атакуваното разпореждане на връщане от съдия при въззивния съд се явява неоснователно, като такова следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на касационната жалба – размяна на съдебни книжа и изпращане на делото на компетентния адресат. Водим от горното и на основание чл. 351, ал.5 от НПК, ВКС, I НО,