Решение № 2067 от 23.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11305/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Община Разлог, чрез адв. Кожарев, срещу Решение №3322/14.07.2025г., постановено по адм. дело №950/2023г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отменено Разрешение за строеж №104/22.06.2023г. на Главен архитект на община Разлог, изменено и допълнено с негова Заповед № РД-15-802/11.07.2023 г. С доводи за недопустимост, алтернативно за неправилност поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, се претендира обезсилването му или отмяната му с и произнасяне по същество с отмяна на процесните актове или връщане за разглеждане на спора от нов съдебен състав. Претендира присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски. В случай на отхвърляне на жалбата, се прави възражение за прекомерност на разноските и се иска изменение на съдебното решение в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, чрез намаляването им съобразно тежестта на делото. В съдебно заседание не се представлява. Ответникът - Главен архитект на Община Разлог, не ангажира становище по жалбата. Ответникът - „Банско - Терме“ ЕООД, чрез адв. Петрова, в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски. Ответникът - „Гранд Хотел Банско“ ЕАД, чрез адв. Димитрова, в писмен отговор, взима становище за основателност на касационната жалба и претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Производството по делото е започнало по жалба на „Банско - Терме“ ЕООД, срещу Разрешение за строеж №104/22.06.2023г. на Главен архитект на община Разлог, за обект: „Тръбопровод за минерална вода от Сондаж №4 и КЕИ №6, от находище на минерална вода „Гулийна баня“ за „Спортно оздравителен воден комплекс",' с местонахождение УПИ I, ПИ 02693.87.582, кв. 16Б по плана на [населено място], общ. Разлог, обл. Благоевград, въз основа на инвестиционен проект, одобрен на 22.06.2023 г.“. Същото е изменено и допълнено с негова Заповед № РД-15-802/11.07.2023 г., като за възложител на строежа освен Община Разлог е прибавен и „Гранд Хотел Банско“ ЕАД, както и „собственик на ПИ 02693.501.6000 пo КК на [населено място], Община Разлог, през който преминава съществуващ „Етернитов тръбопровод за минерална вода“ с ф100 със сервитут - „БАНСКО - ТЕРМЕ“ ЕООД. В заповедта към основния обект на строителство са добавени и три подобекта, които не са включени в първоначлно издаденото разрешение за строеж: Подобект 1: Помпена станция с черпателен резервоар в ПИ 02693.501.6000 по КК на [населено място], Община Разлог (попадаща изцяло в сервитута на съществувашият сондаж № 4 и КЕИ № 6); Подобект 2: Напорен тръбопоровод за геотермална вода от площадката на съществуващите Сондаж № 4 и КЕИ № 6 до площадката на Спортно-оздравителния комплекс с трасе от и през имот с идентификатор 02693.501.6000 в съществувяащ сервитут, (частна собственост- за друг видпроизводствен-складова база) през имоти с идентификатори 02693.501.4036/ община Разлог с НТП – за второстепенна улица; 02693.501.413/ МОСВ с НТП – река/ по конструкцията на съществуващ водосток; 02693.501.4045/община Разлог с НТП - за второстепенна улица /; 02693.87.613/община Разлог с НТП – за местен път/ и в 02693.87.582 и публична общинска собственост; Подобект 3: Водомерна шахта за геотермална вода в УПИ I 582, кв. 16б, ПИ 02693.87.582 по ККна [населено място], Община Разлог. На основание чл. 137, ал. 1, т. 3, буква „б“ от ЗУТ със заповедта е променена и категорията на строежа и е обявен за обект Трета категория. За да постанови обжалвания резултат, административният съд, след анализ на събраните по делото доказателства, вкл. заключението на СТЕ – основно и допълнителни, установил по безспорен начин, че оспорващото дружество е собственик на имот с идентификатор 02693.501.6000, УПИ V, кв. 16А по плана на [населено място], общ. Разлог, обл. Благоевград, а другите засегнати от разрешеното строителство имоти с идентификатори: 02693.87.613, 02693.501.4036, 02693.501.4045 и 02693.501.4046, са публична общинска собственост. Действащия ПУП на [населено място], Община Разлог не предвижда изграждането на нова ВиК мрежа,като елемент от техническата инфраструктура, през имот с идентификатор 02693.501.6000. От тук стигнал до решаващия правен извод, че процесното разрешение за строеж с изменението и допълването му, са издадени в противоречие с изискването на чл.64, ал.2 от ЗУТ. По смисъла на тази норма тръбопроводите за пренос на минерална вода са елемент на техническата инфраструктура, които се предвиждат с устройствени планове" като „неразделна част от общите и подробните устройствени планове са план-схемите на елементите на техническата инфраструктура“. Съответно за издаденото разрешение за строеж и одобрения инвестиционен проект за предвидените с него обекти, липсва градоустройствена основа – в правния мир не съществува ПУП за имот с идентификатор 02693.501.6000, с който да са предвидени процесните елементи на техническата инфраструктура. Такъв не съществува и за другите засегнати от предвиденото строителство имоти с идентификатори 02693.87.613, 02693.501.4036, 02693.501.4045 и 02693.501.4046. Съдът не изследвал останалите предпоставки за законосъобразност на оспорените административни актове, посочени в разпоредбата на чл. 146 от АПК, тъй като дори и изпълнени, същите не биха могли да санират констатирания съществен порок. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано в частта му по оспорването на процесните административни актове, и мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.второ от АПК. Първоинстанционният съд се е произнесъл при напълно изяснена фактическа обстановка по делото и правилно приложение нормите на материалния закон. Процесните разрешение за строеж и заповед за изменението и допълването му са издадени в противоречие с изискването на чл.64, ал.2 от ЗУТ за наличие на съответен устройствен статут на имотите. Оспорените административни актове са за изграждане на обекти на техническата инфраструктура - тръбопровод за минерална вода, помпена станция с черпателен резервоар, напорен тръбопоровод за геотермална вода и водомерна шахта за геотермална вода. Разрешените обекти попадат в имоти, включително и на оспорващото дружество, за които липсват действащи ПУП, предвиждащи изграждането им. Нормата на чл.64, ал.2 от ЗУТ е императивна. Несъобразяването с изискванията й е довело до незаконосъобразност на процесните административни актове, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, в частта му, в която отменя оспорените административни актове. Искането за изменение на обжалваното съдебно решение, в частта му за присъдените в полза на първоинстанционния жалбоподател разноски, е основателно. Ответникът Община Разлог своевременно е направил пред съда възражението си за прекомерност на претендираните от оспорващия разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът го е разгледал, но го е намерил за неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото, продължителността, броя на проведените съдебни заседания, участието на процесуалния представител на жалбоподателя във всички съдебни заседания. Тези изводи не се споделят от касационната инстанция. Присъдените в полза на първоинстанционния жалбоподател разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лева, с включено ДДС, са прекомерни. Делото не е с фактическа и правна сложност надхвърлящи обичайните за този вид дела. Проведени са девет съдебни заседания, от които едното е отложено, поради неизготвена в срок експертиза. Ето защо настоящият състав преценява, че тези разноски следва да бъдат редуцирани до размер от 2000 /две хиляди/ евро с включено ДДС и в този смисъл обжалваното съдебно решение следва да бъде изменено. Предвид изхода на спора, своевременно заявената и доказана претенцията от ответника „Банско - Терме“ ЕООД за присъждане на разноските, направени от него за адвокатско възнаграждение, касаторът следва да му заплати такива. Последният е направил възражение за прекомерността им. Представени са доказателства за реалното им заплащане в размер на 6000 лева, с включено ДДС. Производството е приключило в едно заседание при липса на процесуални усложнения, поради което претендираните разноски се явяват прекомерни. Съдът ги преценява и определя в размер на 765 /седемстотин шестдесет и пет/ евро с включено ДДС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,