Определение № 119 от 25.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1687/2018 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Образувано е по молба на [фирма] за отмяна на влязлото в сила решение № 400 от 10.10.2016 г. по в. гр. д. № 620/2016 г. на ОС Пазарджик, недопуснато до касационно обжалване с определение № 298 от 18.05.2017 г. по гр. д. № 197/2017 г. на ВКС, I ГО. С атакуваното решение е уважен предявеният от И. В. Б., И. Н. Б., А. Н. Б. и И. Ф. М. срещу [фирма] установителен иск за собственост на земеделска земя с площ от 5,735 дка в землището на [населено място] и попадаща в имот с идентификатор 06207.501.1829 с площ от 13680 кв. м., съставляващ УПИ IV-фабрика за бутилиране на минерална вода. Молбата за отмяна се основава на твърдения за новооткрити писмени доказателства, които молителят узнал и се снабдил с тях през месец ноември 2017 г. – договор от 25.09.1990 г., титулен списък, подробна количествена сметка, схема, таблица № 5 и протокол № 1/05.11.1992 г., справка за неразплатено строителство и списък на обекти с неразплатено строителство. Ответниците в производството И. В. Б., И. Н. Б., А. Н. Б. и И. Ф. М. оспорват молбата. Считат, че тя е неоснователна. Представят писмени доказателства. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, счита молбата за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в тримесечния срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК спрямо твърдяния момент на узнаване и снабдяване с новите писмени доказателства. Молбата има необходимото съдържание, вписана е, платена е държавната такса по нея, поради което следва да се допусне до разглеждане по същество. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,