Определение № 436 от 16.09.2024 г. на ВКС по н. д. № 794/2024 г.

Производството е по реда на чл. 44, ал. 1, вр. чл. 42, ал. 2, предл. 1. НПК. С Разпореждане № 2619 от 3 септември 2024 г. съдията-докладчик от Софийски градски съд е прекратил производството по възложеното му за разглеждане н.о.х.д. № 4804/24 г. и е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС, излагайки аргументи в подкрепа на застъпеното становище, че компетентен да разгледа делото по внесения обвинителен акт срещу К. Б. К. е Окръжен съд - Благоевград. Като съобрази изложеното в разпореждането и останалите материали в делото настоящият съдебен състав прие следното: В Окръжен съд - Благоевград е бил внесен обвинителен акт и е било образувано н.о.х.д. № 743/24 г. С Протоколно определение № 821 от 23 юли 2024 г., постановено в проведеното разпоредително заседание, съдът приел, че делото не му е местно подсъдно и следва да бъде разгледано от Софийски градски съд, тъй като в обвинителния акт били изложени твърдения, че и при двете отвличания жертвите били отведени в [населено място], което определяло тамошното довършване на деянията. Като аргумент в подкрепа посочил фактическите рамки на обвинението. В допълнение съдът изтъкнал и обстоятелството, че шестима от общо единайсетте, посочени от обвинението свидетели, живеели на територията на гр. София. С разпореждането, с което е повдигнат спорът за подсъдност, съдията -докладчик от Градския съд отбелязал, че в диспозитива на обвинителния акт е посочено изрично, че местоизвършването на двете престъпни деяния е в [населено място], откъдето именно, според обвинителните твърдения, били отвлечени пострадалите. На свой ред допълнил, че броят на живеещите в гр. София свидетели, съпоставен с тези на останалите, не се вмества в критерия за „много“, очертан в разпоредбата на чл. 43, т. 1 НПК и утвърден в практиката на касационната инстанция. Освен това докладчикът съзрял противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт относно местоизвършването на твърдяната престъпна дейност, което обаче следвало да се отстрани чрез предвидения за това процесуален механизъм от компетентния за разглеждане на делото съд. ВКС намира, че местно компетентният съд за разглеждането на делото е Окръжен съд – Благоевград, където се твърди, че са извършени двете отвличаня, видно от соченото в диспозитива на обвинителния акт. Очертаните в обстоятелствената част на обвинителния акт подробности за това къде са се установили потърпевшите след като вече са били отвлечени от [населено място] са част от общата картина на осъществената престъпна дейност и отразяването им не е в противоречие с възведеното в диспозитива за мястото на извършване на деянията. Последните са довършени с факта на принудителното напускане на пострадалите от мястото, на което са се намирали. За изчерпателност, макар че настоящата инстанция не е сезирана с това нарочно искане, - не са налице и основания за промяна на подсъдността по реда на чл. 43, т. 1 НПК, тъй като не може да се приеме, че са налице „много“ свидетели, живеещи в друг съдебен район. Следва да се отбележи, че по делото е постъпило искане от К. Б. К. за промяна на мярката му за неотклонение, което е приложено по делото и следва да бъде разгледано от съда, на който делото е възложено за разглеждане. Така мотивиран, ВКС, второ наказателно отделение